Държавите от еврозоната ще бъдат засегнати от покачването на лихвените проценти по различен начин. Съответно би следвало фискалният отговор да бъде различен. Това коментира финансистът Борис Петров в предаването „В развитие“ с водещ Делян Петришки.

Той обясни, че различните държави в еврозоната имат и различна степен на експониране към държавните ценни книжа на съответната държава.

„Налице е т.нар. „home bias” – националните търговски банки да закупуват по-голяма част от националните ценни книжа в своите баланси, което ги прави уязвими. При покачването на лихвените проценти съответно цените на ценните книжа спадат, преоценяват се и генерират едни отрицателни разлики, които минават или през печалбата, или като отчисления от капитала. Налице ще бъде негативен ефект в зависимост от това колко е висок делът на съответните държавни ценни книжа в баланса на съответните банки“.

По думите му в известна степен този негативен ефект ще бъде компенсиран от гледна точка на повишаването на нетния лихвен приход, който банките ще реализират от повишаването на лихвените проценти.

„В преходния период ЕЦБ ще бъде достатъчно предпазлива, за да не доведе този цикъл на промяна на паричната политика до негативни ефекти по отношение на финансовата стабилност“.

Според финансиста ефектът ще бъде много постепенен и много бавен.

„Ако в САЩ повишението беше с по 25 базисни точки на тримесечие, не очаквам в еврозоната да бъде повече от 25 базисни точки на полугодие. И това едва ли ще се случи по-рано от 2020 година“.

Какъв човек ще бъде нужен начело на ЕЦБ след Марио Драги?