Ниските доходи са основният фактор, който поддържа у нас най-евтините цени на стоки и услуги в Европейския съюз (ЕС). Това каза Богомил Николов, изп. директор на Българската национална асоциация Активни потребители, в предаването „В развитие“ с водещ Вероника Денизова.

Николов посочи, че освен данните за ниски цени, важна е и покупателната способност в страната. Сравнена с останалите държави членки на ЕС, тя не отчита добри резултати, каза още той. Според него този проблем би могъл да бъде преодолян, ако българската икономика започне да се развива с по-високи темпове от средните за ЕС.

Гостът коментира, че най-евтини остават услугите, които са пряко свързани с размера на доходите. Ниски са цените в България и на комуникационните услуги и техниката, а най-високи са в Гърция, добави той и поясни, че това се дължи на високите данъци в южната ни съседка. 

"Важно е, когато се прави сравнение на цените, то да е изчистено от данъци. Има много примери и пазари, на които стоките и услугите в България не са евтини, а крайната цена всъщност е ниска, защото и акцизите са по-малки“.

Има голяма разлика между цените на еднакви категории стоки, когато те са местно и чуждестранно производство, каза още Николов.

„Ако дадени вносни продукти са с високи цени, то това отваря добър шанс за българските производители. Високите цени не са проблем, стига България да има собствена алтернатива“.

Като "много надценени" той определи недвижимите имоти в страната. Това ясно си личи при едно сравнение на покупателната способност, поясни експертът.

„Брюксел е съизмерим като население със София и е удачен пример. Средната цена на кв. м там е около 2 пъти по-висока от тази в София, но за сметка на това заплатите в Белгия са 4 пъти по-високи от българските“.

Експертът коментира и данните на Националния статистически институт, които сочат, че най-голям дял в харчовете на българите заемат хранителните продукти и безалкохолните напитки – над 30%, следвани от сметките за битови услуги.

„Тези данни показват, че българите все още нямат достатъчно доходи. Разходите за хранителни стоки трябва да намалеят, макар че и в момента има тенденция на спад при тях. Преди години дялът им беше около 50%. Важно е тази тенденция да продължи и тя да не е за сметка на недвижимите имоти. Не е редно при намаляващо население и увеличаващ се сграден фонд цените да продължават да растат“.

Вижте целия разговор във видеото.