Германия се опитва да стане големия разпределител на газ в Европа, докато големият европейски интерес е диверсификация на газопроводите. Това каза Петър Щурм, политолог, международен анализатор в предаването „В развитие“ с водещ Светозар Димитров.

Конфликтите в Украйна и Сирия и строителството на газопровода "Северен Поток 2" са темите на срещата между канцлера Ангела Меркел и руския президент Владимир Путин утре в Германия, коментирана от госта. Основният въпрос за е "Северен поток 2", но интересите на Германия и на страните от Европа по него не съвпадат, каза още гостът. 

"Не съм оптимист за изхода от тази среща и не виждам възможност за пробив в отношенията. И двамата са много силни дипломати, така че може да се намери някакъв малък компромис, например за Сирия, но аз лично не виждам някакъв голям пробив от тази среща", каза още гостът.

Той коментира и основните цели на руския президент в предстоящите преговори за разширяването на газопровода:

""Северен поток" сега работи като политически инструмент. Говорим по-скоро за промяна на капацитети, отколкото за промяна в общата стратегия. Властта на Путин се крепи от две части – от една страна - това, което наричаме руски олигарси, от друга страна - населението на страната".

Олигарсите обаче са загубили една огромна част от доверието си в него, допълни анализаторът. И това се вижда на политическата сцена.

"Целта му сега е да се върне на международната сцена като уважаван лидер на старана а не като изгонен и да се върне на масата на преговорите".

Германия води една собствена комплексна политика по отношение на енергийния сектор и връзките му с други страни, коментира още политологът.

"Исторически още от преди 1989 година имаме два газопровода от Русия към Европа, които минават през Украйна. По-късно се направи един, който минава през Беларус. Сега се поставя въпросът за изграждане на директна връзка между Русия и Германия. Така Германия вече не е зависима от Украйна  и Беларус. Интересът на Германия почти винаги се припокрива с този на Европа, винаги се припокрива с този на Русия, но не винаги - с този на Украйна".

Затова Меркел, посочва политологът, се опитва да играе "триизмерен шах".

"Когато Путин започва да губи от тази игра той "хвърля дъската на триизмерния шах" и си тръгва от преговорите. Това стана през 2009 година. Тези исторически факти правят преговорите много сложни".

Интересът от срещата Меркел - Путин на Германия, на Европа и на Украйна - гледайте повече по темата във видеото.