С 2% би се увеличил брутният вътрешен продукт (БВП) на страните от Европейския съюз, ако се преодолеят несъответствията между изискванията на бизнеса и уменията на работещите.Това заяви Явор Алексиев, старши икономист в Института за пазарна икономика в предаването „В развитие“ с водещ Вероника Денизова.

"Такова е процентното намаление на брутния продукт на ЕС  поради несъответствията в последните години. А самите несъответствия водят след себе си липсваща удовлетвореност на служителите от работата, миграции от страна в страна и загуба на качества, които атрофират поради неизползването им".

Проблемът за разминаването между уменията на работещите и нуждите на работодателите е предмет на проучване на Института за пазарна икономика, посветил в последно време много усилия за изследването му. Онова, което го отличава от единственото преди него европейско проучване, е обратната гледна точка, съобщи Алексиев - какво мислят работодателите за търсените важни умения и доколко техните работници ги притежават.

"Освен анализа на данните направихме допълнително една анкета сред български и австрийски компании, за да видим какво търсят работодателите. В проучването си ИПИ разглежда задълбочено проблема в 6 страни, сред тях са още Финландия,Испания, Германия. Една от австрийските работодателски организации беше част от екипа, чрез нея получихме достъп до компании, с които тя има връзка. По същия начин процедирахме и в България. Така ние знаем, че компаниите, които са попълнили нашите анкети са действащи, истински компании. Сведохме страните до две, за един пилотен опит паралелно да погледнем какво търсят компаниите".

В условията на недостиг на труд е важно човешкият капитал да бъде оползотворен максимално, заяви икономистът и посочи много причини за несъответствията, но тези, върху които може да се влияе са свързани с политиките на пазара на труда и фактори, под контрола на правителствата. Образованието гостът определи като изключително важен фактор, според проучването българинът  продължава в 21 век да гледа на образованието като на етап от живота си, той се представя зле в класацията на работещите, които избират обучение през целия живот, сочат резултатите.

Някои работни места променят изискванията си към хората и изискват все по-висока квалификация, каза още Алексиев и допълни:

„Повсеместен е гладът за кадри в българската икономика, но няма глад за нискоквалифицирани работници. И докато българските работодатели смятат, че българските работници са най-уязвими като квалификация и нежелание да я повишат, според анкетираните  работещи те от своя страна са големи оптимисти за уменията си".

Паралелният анализ в проучването на ИПИ показва, че австрийските работници са по-добре подготвени от българските. Това според изнесените данни има връзка и с ранното започване на работа в Австрия от страна на младите хора, веднага след приключване на обучението им, които си спестяват шока от пазара на труда, докато у нас завършилите често отлагат момента, издържани от близките си. 

Пътищата, които ИПИ посочва за отстраняване на проучваните несъответствия - във видео материала.