Идеята да създадем по-голяма конкуренция чрез въвеждането на паневропейски продукт за лично пенсионно осигуряване (PEPP) може да доведе до окрупняване на пазара. Това каза д-р Радостин Вазов, изпълнителен директор на Висше училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), които заедно с д-р Хасан Адемов, председател на социалната комисия в НС и бивш социален министър, гостува в предаването „В развитие“ с водещ Делян Петришки.

„Населението на ЕС застарява, увеличава се продължителността на живота. В България и намалява по различни причини. Това налага на пазара да се предлага този нов паневропейски продукт за лично пенсионорно осигуряване, за да може да се увеличи коефициентът на възвръщаемост на парите, които си получавал, когато си работел, т.нар. коефициент на заместване“, каза д-р Хасан Адемов.

Сегашният коефициент на заместване от държавното обществено осигуряване от първия стълб в България е около 45 %, заедно с втория стълб очакванията са да са максимум около 70%, и то при различни условности.

„Колкото възможностите за спестяване са по-големи и възможността за избор на пенсионни продукти също, толкова вероятността, когато настъпи осигурителното събитие – в случая старост, да не спаднат рязко доходите, е по-голяма“.

Затова ЕК предлага този нов продукт и това, по думите на Адемов, е най-сериозният акт на ЕК в последните години що се отнася до пенсионната система.

„Освен подобряването на коефициента на заместване, подобряването на доходите на бъдещите пенсионери, идеята е да може да се реализират възможността за свободно движение на хора, стоки и капитали от една страна. От друга страна целта е да се акумулира сериозен капитал, за да може фондовите борси да разполагат с този ресурс. В този смисъл е изключително важно на този продукт да не се гледа само като на фискален резерв, а и като на социален“.

Д-р Радостин Вазов допълни:

„Това, което се случи по време на българското председателство, са няколко неща. Основната концепция е да се сближат позициите на бизнеса и на европейските институции. Сближаването на позициите се появи в няколко точки – отпадането на капиталовата гаранция, въвеждането на биометричните данни. Това, което отпадна като задължение при сегашното предложение, е задължението за поддържане на 28 подобни продукта във всяко едно пенсионно дружество. Имам предвид продукти, които са аналогични в други държави членки на ЕС, така че, когато даден потребител на този продукт замине на работа в друга държава, да може да ползва същия продукт. Това беше заместено с предложения за договори за партньорство между подобни доставчици на продукти в съответната държава. Така че да не се налага поддържането на 28 продукта, които е свързано с разходи“.

Въпросът с данъчното облагане е сложен, тъй като в момента в рамките на ЕС съществуват 49 модела за данъчно облагане, които предстои да бъдат унифицирани, но в момента става въпрос за предложение на ЕК, добави д-р Адемов.

„Това предложение е да се проведат диалози със всички заинтересовани страни, за да може в крайна сметка да се приеме един продукт, който да бъде атрактивен, от друга страна да е конкурентоспособен на наличните и да дава възможност за преносимост на осигурителните права при свободното движение“.

Д-р Радостин Вазов допълни:

„Предложението в момента е, че данъчното облагане ще бъде такова, каквото е при доставчика. Ако вие закупите такъв продукт, съответните данъчни закони ще важат за България. Ако решите да се преместите в Германия и продължите да работите там, но доставчикът ви е в България, ще продължите да се облагате по българското законодателство. Това е към момента като предложение. Разбира се, вие имате възможност на всеки 5 години да сменяте доставичка си и в момента, в който си смените доставчика с германски, ще подлежите на данъчното законодателство в Германия. Това е като концепция. Дали ще стане така обаче, не мога да ви кажа“.