Курсът по социално предприемачество в СУ "Св. Климент Охридски" е един от малкото курсове, в който през повече от половината време има поне десет вдигнати ръце на студенти, които искат да споделят идея или своята гледна точка във връзка с дискутирания проблем. Това твърди Диана Аладжова, председател на "Обединени идеи за България", в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Вероника Денизова.
"Курсът е стартиран миналата година като експеримент. Форматът му е различен - нямаме учебник, 75% от лекцията са импровизация. По този начин студентите много по-добре разбират как да анализират проблеми и как да решават конкретни казуси".
"Искаме да променим мисловната рамка на българските студенти - да виждат не проблеми, а възможности. Всяко нещо, което ни дразни в ежедневието, може да се превърне в бизнес проект ".
Социалното предприемачество е абстрактен термин, твърди гостенката. "Много се говори за него, но има различни дефиниции. Дефиницията, която считаме за най-приложима за нас, е, че социалното предприемачество е бизнес модел, изграден на базата на основни бизнес практики, но насочен повече към решаването на социален проблем, отколкото към реализиране на печалба за акционерите. Затова социалното предприемачество се фокусира повече върху теми, които са наболели в обществото - като образование, здравеопазване, хора в неравностойно положение, но също и градска и околна среда. Това, което е различно, е, че до сега за решаване на централните за обществото проблеми се е разчитало на благотворителни инициативи или на публичния сектор. Социалното предприемачество поставя въпроса защо да не се използват бизнес модели, чрез които да се генерират собствени приходи, да са устойчиви, но да са насочени конкретно към тези проблеми".
За да се намери решение на социален проблем, трябва да се опознае много добре бенефициента, на който искаме да помогнем, да се структурира отлично съответния модел, преди да се започне работа, подчерта Аладжова. По думите ѝ не трябва да се забравя и за внимателния избор на работеща ценова стратегия, което често се оказва пречка.
Обединени идеи за България още през 2012 повдига темата за социалното предприемачество, а днес организациите, които са посветени на него, са доста и интересът нараства, сподели гостенката.
Какви са някои от конкретните казуси от Кения, Бразилия, Аржентина, Южна Африка и други, които се разискват в курсовете и по какъв начин неуспешните примери за реализация на идеи могат да бъдат полезни на студентите? Какви са трудностите пред социалните предприемачи в България?