В последно време България стъпва смело напред в европейските класации за научноизследователстка и иновационна система. Но все пак тръгваме от доста по-ниска изходна позиция. Докато през 1990 за наука се отделят 2,5% от БВП, то след това години наред науката ни страда от хронично недофинансиране, като в момента за нея се отделя 0,5% от БВП.

Това коментира в студиото на „В развитие“ с водещ Светозар Димитров делегатът в Европейския стратегически форум за научна инфраструктура и зам.-ректор на ВУЗФ доц. д-р Евгени Евгениев.

По този начин, отбеляза събеседникът в предаването, науката ни не може да отговори на все по-нарастващите изисквания от страна на бизнеса.

„А все повече бизнеси в сфери като фармацията, телекомуникациите, компонентите за автомобили и др. поставят изключителна тежест върху научноизследователската и развойна дейност“

Големият шанс да влезем в крак с изискванията на съвременността се крие в еврофинансирането в следващия програмен период 2019-2021 по ОП "Наука и образование за интелигентен растеж".

В рамките му ще бъде осигурено значително финансиране, насочено към развитие на научната инфраструктура, отчете доцент Евгениев.

Но именно тук следва да се намеси държавата, като дофинансира и други базисни пера от научната дейност, които не се покриват от евросредствата и които в момента страдат от солидно недофинансиране, като средствата следва да се увеличат в пъти над настоящите 0,5% от БВП.

Кои са те? Заплатите на учените, средствата за научни изследвания, за научна мобилност, възможност за публикации в реномирани научни списания, създаване и регистрация на нови патенти.

Обстоен акцент бе поставен и върху проектите за развитие на научната и иновационна инфраструктура в страната.