Индексът за възприятие на корупцията се използва вече повече от 20 години по отношение на България и повече от 25 - в глобален мащаб. Той е композитен, съставен от водещи организации с глобален обхват. За България това са 10 отделни, самостоятелни изследвания, които дават различен ракурс, включително и към темата корупция. Това каза Калин Славов, изпълнителен директор "Асоциация "Прозрачност без граници", в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Светозар Димитров.  

"Обикновено, когато говорим за корупция, ние си представяме подкуп, но изследването е доста по-обхватно. Отнася се до това дали са публични доходите и имуществата на държавниците и публичните личности, има ли механизми за даване на сигнали за корупция, съществува ли механизъм за отнемане на имущество, придобивано по престъпен начин и т.н. Това не е опит за измерване на подкупничеството, а на корупционната среда като такава". 

Сравнителният характер на индекса ни позиционира не само в глобален мащаб, но също така и сред непосредствените ни съседи и най-вече в рамките на ЕС, каза Славов. "Там не бихме могли да говорим за каквото и да е подобрение, защото вече 7-8 години ние продължаваме да бъдем в дъното на тази класация без каквото и да е движение. На 8 места след държавата, която е на предпоследно място, която е Унгария. Тя има сериозен проблем с върховенството на закона, с опитите на изпълнителната власт да подчини съдебната, с атаките срещу гражданския сектор. И въпреки това Унгария е в предната десетка - тя е в 60-те, а ние сме в 70-те". 

"По отношение на наказателно-правната рамка България се намира в много добро състояние. Всички материално-правни норми, необходими за криминализиране на корупционните деяния вече са приети. Подкупът в частния сектор отдавна е криминализиран. Така че тази рамка, като че ли, е добре функционираща. Въпросът е в нейното приложение".

Аз имам опасения, че лозунгът "Борба с корупцията!" вече започва да се използва с опасност за залитане в прекалено строги мерки, подчерта събеседникът. Относно течащия опит да се криминализират т.нар длъжностни престъпления в частния сектор гостът каза, че по становище на Върховния касационен съд "този тип правна уредба е по-скоро присъща на командно административната икономика, която сме имали до 1989". 

"Другото авторитетно становище е на ръководителя на Факултета по наказателно-правни науки, който казва, че на практика така можете да криминализирате всяка една търговска дейност и то по начин, по който ще се зависи от субективна оценка".

Какво ни липсва, за да се оттласнем от дъното и да решим въпроса с корупцията?