Българската политическа култура е интересна за анализи, защото е своеобразен микс от либерализъм и консерватизъм, от високо индивидуално политическо самочувствие и своеобразна комплексираност при общуване с институциите. Своеобразен микс от егалитаризъм и индивидуализъм, от патрирархалност и активност от традиции и иновативност. Това каза политологът доц. Блага Благоева в предаването „В развитие“ с водещ Светозар Димитров.

„По показатели на изследването на Economist Intelligence Unit тази култура е с ниски стойности – 4,38 пункта, които са най-ниските от петте критерия, по които е направено изследването. Но в крайна сметка тя е такава, каквато е“.

Според нея не бива политическата култура да се оценява с категории ниска-висока или активна-пасивна.

„Тя по-скоро е явление, което е сложен комплекс от сложили се знания за политиката, образци, норми, сложили се в обществото. В крайна сметка този сложен комплекс от знания, образци, норми на поведение мотивират поведението в политическия процес. Ето защо политическата култура е главният ключ при разбиране на всяко политическо поведение и на всички политически анализи днес и сега“.

Благоева посочи, че в България през последните десетилетия тя не се е променила съществено.

„Изследването датира от 2006 и във всичките тези изследвания от тогава насам оценката за политическата култура на българина е на ниски стойности“.

Политологът каза още, че в българската политическа култура се наблюдават няколко откроени тенденции.

„Първата е свързана с факта, че няма достатъчна подкрепа към демократичните политически институции. Казано по друг начин, легитимните политически институции в България не се ползват с достатъчно степен на легитимност, а това затруднява работата им“.

По думите ѝ втората тенденция е, че тази политическа култура е все още конфронтационна по своя характер.

„Няма все още достатъчна култура на дебата, на компромиса. А гражданската политическа култура е компромисна“.

„Трето, наблюдава се ясно диференциране на различни субкултури, особено ще се отнася да младежките субкултури, които вече притежават характеристики, които се доближават много повече до гражданската политическа култура и което би могло да бъде оптимистичен поглед към бъдещето на България“, добави политологът.