Силният лидер е само този, който изгражда институции и правила. Защото само институциите, които са обърнати с лице към гражданите, и правилата, които важат за всички, дават възможност идеите на гражданите да се реализират. Това коментира президентът Росен Плевнелиев в интервю на Вероника Денизова за предаването „В развитие“.

„Аз се нагледах на силни лидери, но се чудех дали от историческа гледна точка са всъщност силни. Защото най-рано следващото поколение започва да дава обективна оценка за мандата на един или друг лидер“.

По думите му и Тръмп, и Путин, и Ердоган са силни лидери, но не е ясно каква ще бъде оценката за тях от историческа гледна точка. Защото според Плевнелиев именно те разграждат, а не надграждат международните институции и правилата на международния правов ред.

„Не е силен този лидер, който нарушава правилата на международния правов ред. Поне в моите очи той не е силен. Той не гради, той разрушава. Не е силен този лидер, който разгражда международните институции. Не е силен този лидер, който окупира съседа си, само защото е по-силен от него. Не са силни тези лидери, които са се обградили с пропагандни машини, удобни социолози, медийни империи и вероятно донякъде изкуствено напомпан рейтинг“.

Президентът смята, че силен е този лидер, който знае, че успехът не се мери с успеха на армията или на пропогандната му империя, а се мери единствено и само с успеха на обществото, с успеха на обикновения човек.

„За да постигнем траен мир, най-силните държави-членки на Съвета за сигурност на ООН, лидерите на тези държави, трябва да дават пример, да помогнат на бедните и слабите, а не да ги окупират“.

Плевнелиев изрази надежда, че все повече млади хора по света ще научат уроците от историята и ще разберат, че в историята много често след силни лидери като Александър Македонски и Наполеон са идвали най-силните катастрофи.

„Като видя силен лидер в дадена държава, аз започвам да се притеснявам какво ще стане след него“.

Според него във времето, в което живеем, политиците нямат вече комфорта да седят десетки години като президенти и министър-председатели и да обясняват на хората какво да правят и какво – не.

„Хората няма да имат това търпение от тук нататък. Следователно задачата на политическите елити е да могат да дават път на млади лидери, но да крепят правилната посока. Лицата в политиката от тук нататък ще се сменят по-бързо, но посоката трябва да бъде правилна“.