Европейската политика в сферата на енергетиката с хоризонт до 2050 е ориентирана към нисковъглеродна икономика и отказ от замърсяващите мощности, работещи на. Бъглария също се е подписала под тези мерки и трябва да ги спази.

Това коментира пред Делян Петришки във „В развитие“ енергийният експерт и анализатор в Центъра за изследване на демокрацията Мартин Владимиров.

Какво е бъдещето – развитие на повече нови възобновяеми енергийни източници и отказ от въглищата. Отказ, който ще бъде продиктуван от все по-високите екотакси към въглищните централи, което ще направи използването на въглища нерентабилно. Част от тези мощности ще се пренасочат към използването на природен газ, а част от тях ще затворят. Голям потенциал за развитие имат и микромощностите като соларни панели, използвани от домакинствата например.

"При всички положения към 2030-2040 България ще започне да внася електроенергия отвън, но в това няма нищо страшно. „При един интегриран пазар, в който цената се определя от единен бенчмарк, няма значение откъде идва тока, цената ще бъде една и съща“, посочи Владимиров.

Защо при всички сценарии АЕЦ Козлодуй има неизменно място в енергийната ни карта до 2050, а от строежа на нова ядрена мощност няма нужда?