Прогноза на Световната банка за България
Ханс Тимер, главен икономист на Световната банка за Европа и Централна Азия, В развитие, 27.10.2017
Обновен: 13:04 | 27 октомври 2017
Ако България успее да създаде равнопоставени условия в нови сектори на икономиката с голяма конкурентоспособност, така че да станат конкурентни и в международен план, тогава много хора от диаспората ще се върнат в България и тя ще се превърне в привлекателно място за чуждите инвеститори. Това заяви главният икономист на Световната банка за Европа и Централна Азия Ханс Тимер в ефира на предаването „В развитие“ с водещ Делян Петришки.
По думите му в доклада на Световната банка има добри новини и за България - растежът отново достига четирите процента и има рязък спад на безработицата.
Той смята, че краткосрочно погледнато развитието е много благоприятно.
Тимер посочи, че също така има и големи предизвикателства пред България – тя остава най-бедната държава в ЕС.
„Ако погледнете към държавното управление, към институциите в България, там все още има още несвършена работа. В миналото, с присъединяването си към ЕС, България спечели много от потеклите огромни капиталови потоци. Те обаче пресъхнаха след кризата. Имаше огромна концентрация на икономическа власт в страната“.
Според него занапред голямо предизвикателство ще бъде създаването на много по-равнопоставени условия, увеличаването на конкурентоспособността, създаването на условия за нови начеващи и малки бизнеси.
Той спомена и за ИКТ сектора (информационни и комуникационни технологии), за който той смята, че е малка, но изключително важна част от българската икономика.
Ханс Тимер коментира, че липсата на сигурност за хората в момента възпрепятства функционирането на българската икономика.
„Голямо предизвикателство е да се справите с проблема около бързо застаряващото българско общество. България е страна, където намаляването на населението е по-бързо от други страни в ЕС. Отчасти поради смъртността, отчасти защото много българи се възползват от възможността да работят в друга държава, при по-добре платена работа“.
Благоприятна ли е макроикономическа картина за икономиките от Европа и Централна Азия?