Целта на кохезионната европейска политика е не да се гонят краткосрочни, а дългосрочни цели. Това каза икономистът проф. Димитър Хаджиниколов, УНСС, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Велко Каменов. Гостът коментира влиянието на европрограмите върху българската икономика. "Т.нар. частни инвестиции се реализират основно чрез купуване на машини - няма мултиплициращ ефект. Когато искаш да постигнеш дългосрочен ефект, трябва да целиш подобряване на инвестиционния климат, за да бъде привлечен инвестиционен капитал". 

"Инвестициите в МСП, които се изразяват в закупуване на оборудване, могат да решат временно проблемите на фирмата, но няма да създадат инвестиционна среда, която да реши проблемите на икономиката в големи мащаби. Това може да стане само ако имаме добра инфраструктура - не само транспортна, но и енергийна, и ВиК. Целта на кохезионната политика е да направим еднородна среда". 

Целта е по някакъв начин да се генерира растеж, обясни гостът. "Около 30% от инвестициите, които се правят у нас, са държавни. В развитата част на ЕС те са само около 15%. С тези 30% компенсираме частните инвестиции, чийто обем е по-малък, но и инвестициите от домакинствата, които почти липсват. Пазарът на акции е неразвит".

"Не е катастрофално все още, че има засега ниско усвояване на евросредства в България. Това е донякъде обяснимо. Дори и когато изтече периодът 2020, ние имаме още две години които също могат да се реализират проекти, които са стартирали".

Нормално е 1 млрд. лв, които са усвоени от европейските пари, да генерират ръст на БВП.  Положително е, че е генерират този растеж от 1,7%. Това е най-синтезираният показател, защото ние изоставаме все още по БВП, каза още събеседникът. "Това е догонващо развитие, което би трябвало да се стимулира. Именно това е целта на кохезионната политика - БВП да расте. Другото което е положително е в заетостта. Тук обаче е важно дали има устойчивост, защото много от проектите създават временна заетост. Важно е какво ще се случи след края на изпълнението им".