Едно към пет е съотношението между радикалните и съпътстващи иновации, които се прилагат в българските иновативни компании. Това не е учудващо, защото радикалните, въпреки че са най-интересни и най-печеливши, са и най-рискови и изискващи най-много инвестиции във време и ресурси. Това каза Тодор Галев от Центъра за изследване на демокрацията в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Вероника Денизова. 

Изследването, направено от фондация "Приложни изследвания и комуникация" (организация близка до Центъра за изследване на демокрацията) проучва управленските практики в онези предприятия, които са доказано иновативни в българската индустрия. Тези предприятия "движат или цели сектори напред, както е при ИКТ и автомобилостроенето, или пък иновациите в тях ги позиционират като лидери на международно ниво, а това е изключително важно за създаване на положителен имидж на България за привличане на чужди инвестиции", обясни Галев. "Структурата на изследваните предприятия отговаря на структурата на икономиката в България - преобладават малките и средни предприятия, а големи са около 30%".

"Около 95% от изследваните предприятия инвестират част от бюджета си за научно-изследователска, развойна дейност и иновации".

От всички изследвани компании, обаче, само 40% декларират към Националния статистически институт, че имат развойна дейност или иновативна дейност, подчерта гостът. По думите му това изкривява данните и ни поставя на по-задна позиция в международните проучвания, когато говорим за иновационен потенциал. Причината за това е, че не само няма стимули за компаниите, деклариращи развойна дейност, но има дори някои допълнителни административни неудобства и спънки, включително и такива, свързани със счетоводното отчитане, обясни Галев. 

Какъв е дела на разходите за иновации в иновативните предприятия?