След Освобождението и преди Съединението двете български държави са земеделски, сравнително примитивни области, без почти никаква промишленост, със занаяти, които са в упадък. Обвързаността с пазара е относително слаба, а икономиката е силно натурална.

Това разказа в студиото на „В развитие“ с водещ Вероника Денизова доц. Пенчо Пенчев от катедра „Политическа икономия“ в УНСС.

Икономическата политика и в Княжество България, и в Източна Румелия до голяма степен зависят от вижданията на конкретните правителства, заемали властта. Но като цяло в тази епоха все властват либералните разбирания за пазара, за относителна ненамеса на държавата, така че не може да се говори за икономическа политика, така, както я разбираме днес, посочи доц. Пенчев. „Единственото икономическо министерство в Княжество България например е Министерството на финансите“, добави той.

Ако погледнем от съвременна икономическа гледна точка, БВП на глава от населението след Освобождението и в Княжество България, и в Източна Румелия, а и съединената българска държава в последствие, с малки изключения, не се променя до края на Депресията през 30-те години на XX век. „От тази гледна точка не можем да говорим за конкретен икономически ефект от акта на Съединението“, коментира преподавателят в УНСС.

 „По-важните последици са политико-икономическите, не толкова фактори като БВП и т.н.", акцентира доц. Пенчев.