Уловът на бяла мида от няколко години започна да бележи ръст заради започналият интерес от Европа към бялата мида, която не се консумира у нас. Оказа се, че в България има големи залежи, тя не е застрашен вид, а и уловът и не представлява опасност за екосистемата.

Това коментира във „В развитие“ с водещ Вероника Денизова д-р Йордан Господинов, изпълнителен директор и представляващ Асоциацията на производителите на рибни продукти - БГ ФИШ (АПРП – БГ ФИШ)

В момента официалният улов на бяла мида е около 570 тона, преди година беше около 150, в началото започнахме с няколко десетки тона годишно, се разбра от думите на госта в студиото.

По думите на Господинов един от проблемите в сектора, подкопаващ реномето на българската продукция в чужбина, е уловът на черно, при който освен че не се заплащат данъци, не бива минавано и задължителното според европейските изисквания пречистване на мидите, които са замърсени поради това, че живеят и се хранят на морското дъно.

Много от малките рибари, които до преди време ловяха по една кофа попчета, сега правят по 100-200 лева дневно, посочи още гостът в студиото.

Кои са страните, в които има най-голям интерес към българската продукция? Тези на Апенините и Иберийския полуостров, поради техните чисто кулинарни традиции, посочи Господинов.

Защо през тази година отново можем да очакваме доста успешен риболовен сезон?

Какви са мерките, които държавата следва да предприеме в сектора?