В последните години една от най-често обсъжданите теми си остава свързана с ефективността и последващите ефекти на ултраразхлабената паричната политика, водена от централните банки.

Поглеждайки макроикономически индикатори в САЩ, кредитната експанзия очевидно намира отражение в подобрението на общата икономическа картина. Устойчиво ли е обаче е икономическото възстановяване и можем ли да говорим за истинско оздравяване на най-голямата световна икономика на фона на някои индикации за надуването на балони в редица сектори?

Евтиният кредит води не само до икономическите процеси, съпровождащи бизнеса цикъла, или до ценова инфлация, но също така и до изкривявания във формирането на доходите. От изобилната ликвидност, облекчените кредитни условия и ниските лихвени проценти се възползват икономическите агенти и онази част от населението с високи доходи, които разполагат с обезпечения, добра кредитна история и лесен достъп до финансовите институции. Те също така се облагодетелстват от по-високите цени, които се изразяват в ръста на акциите, облигации и земята като актив.

В същото време, хората с ниски или средни доходи не разполагат с достатъчно обезпечения, висок кредитен рейтинг и имат по-малък достъп до евтиния ресурс. С оглед на това те имат ограничена възможност да се възползват от икономическия бум и понасят единствено тежестта на по-високите цени в секторите, в който "потичат" новите пари и създават условия за надуването на балон. Този феномен е познат в икономическата теория като т.нар. ефект на Кантийон или преразпределение на богатство към първите, до които достигат "новите пари".

Стимулиращата парична политика изкривява пазарните сигнали, създава усещането за доходност на финансовия пазар и във фирмите, но когато срещу него не стои търсене от страна на потребителите, а кредит, който не се базира на реални спестявания, имаме една класическа рецепта за надуването на балон.

В кои сектори може да откроим появата на този ефект?

Вижте повече във видеото: