Българският агросектор е един от най-печелившите сектори и с най-обещаваща перспектива. Той е добре позициониран, за да се възползва от благоприятна перспектива, свързана с глобалното търсене на храни, което се увеличава. Това каза Кристофор Павлов, главният икономист в УникредитБулбанк, в предаването „В развитие“ с водещ Делян Петришки.

„Имаме външна глобална среда, която е много благоприятна и българският сектор на производство на храни изглежда добре позициониран, за да се възползва от това“.

Сектор Земеделие претърпя значително свиване на дела си в брутната добавена стойност в икономиката за периода 1990-2007, каза гостът. „В началото на прехода от планова икономика към пазарно стопанство секторът има 18,3% от брутната добавена стойност, която се създава общо в икономиката, като този дял се редуцира до малко над 5% през 2007, когато България влиза в ЕС“.

Има няколко основни причини за това, заяви Павлов. „Със започването на прехода се загуби достапът до пазарите на СИВ, процесът на дезинтеграция на кооперативите от съветско време протичаше доста хаотично, а връщането на земята на реалните им собственици ставаше доста бавно“.

Към тези фактори трябва да се добави и конкурентният натиск на страните от останалата част на ЕС, „които не само бяха по-развити, но и се ползваха с по-щедри субсидии, отколкото българското стопанско“, добави събеседникът.

На въпроса защо секторът е перспективен за кредитиране гостът каза, че той има „много добра средносрочна и дългосрочна перспектива“. "Това се дължи на силните страни на сектора като благоприятни природни условия, добри традиции в някои сегменти. Това е секторът с най-висока профитабилност. 20% е възвращаемостта на сектора“.

Каква е външнотърговската позиция на агросектора? Защо фрагментираната структура на българското земеделие е проблем? Колко са напояваните площи в България и защо е важен ангажимента на правителството за увеличаването им? Защо секторът е перспективен за кредитиране?

Вижте целия коментар: