Създаването на българската екзархия е ход в политиката и този ход се изиграе не от българи, а от от големите тогава политици и гросмайстори. Последният български геополитик е Богориди и веднага след като умира, още на следващия Великден ние правим голямата грешка да създадем българската екзархия. И най-голямата ни грешка е, че тълкуваме този провал, като триумф. А когато тълкуваш една своя грешка като триумф, това води до следващи грешки, обявявани за триумфи. Това каза богословът Георги Тодоров в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Николай Кръстев. Тодоров коментира темата по повод 145 години от създаването на Българската екзархия и т.нар. инициативата на българските интелектуалци от Възраждането за създаване на независима българска църква "Българският Великден".
"Този акт е обявен за триумф, защото по този начин се начертават границите на българския народ и това е вярно, но никой никога не се е съобразявал с желанията, мечтите и въжделенията на българския народ. Всички съблюдават на баланса на интересите на Великите сили и не се занимават с границите на Българската екзархия. Те никога не са спасили български територии или хора. Това е институция, която е свързана с пъпна връв към Османската империя и то в момент, в който тя изчезва. С изчезването й целият труд на две поколения възрожденци изчезва".
Истинското тълкувание на българската история трябва да бъде геополитическо и да отива отвъд гледната точка на нашата история. Ако се гледа само от "нашата кошара" се стига "до утопии и самоизмами", каза събеседникът.
Създаването на българската екзархия е плод на геополитическите игри на Османската империя, обясни Тодоров.
"Две велики империи се борят за територии на Балканите. Единственият начин Османската империя да остане в Европа е чрез стратегията разделяй и владей - до скара двата решаващи народа на Балканите - българския и гръцкия. Как да ги скара? Ако ги скара заради територии или пари - ще направят компромис и ще се разберат. Единственият начин да ги скара фундаментално е чрез църковния въпрос. Тогава се измисля гениален ход. Първо - създава се Българска екзархия чрез Османската империя и второ - тя трябва да бъде отлъчена от Славянската патриаршия. През 1872 година, през първото велико везирство на Мидхат Паша, в рамките на няколко седмици той успява да проведе събор и да внуши, че Османската империя не е против това Българската екзархия да бъде отлъчена. Ние казваме на гърците: "тогава ние пък ще се оправяме сами" и гениалният ход проработва".
Късогледството на тогавашните политици е донякъде оправдано, каза още Тодоров, но от тогава до сега са изминали 145 години и "ние продължаваме да играем по свирката на Мидхат Паша".
"Това е нетърпимо. Голямата трагедия на съвременната българска историография е, че продължава да мери събитията по кошарния аршин на вътрешните събития".
Как Граф Игнатиев се бори, за да предотврати плановете на Османската империя и защо? Какво целят руските имперски интереси?
Какви са перспективите пред българския поклоннически туризъм и как можем да го развиваме?
Вижте целия коментар: