Първата индустриална революция се характеризира с парната машина, която замества човешкия труд и животинската тяга. Втората индустриална революция се отличава с масовизиране на производството чрез въвеждане на поточните линии, като паралелно с това се появява електричеството. Третата пък е изобретяването на компютъра като основа на изкуствения интелект. Четвъртата е обединение на предишните. Тя е свързана с роботизация и създаване на роботи с електронен мозък. Така в машината се влага мозък и тя става човекоподобна. С една дума тя е дигитализиран робот.

Това каза във „В развитие“ с водещ Делян Петришки основателят и преподавател в Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ проф. Георги Чобанов. Темата в предаването в минутите след 18:30 – аспектите и ефектите от Четвъртата индустриална революция.

„Не случайно сега възникнаха стартъпите. Това са компании, които внасят новости. В момента те се изкупуват от големите компании. Тези големи компании предпочитат да не провеждат развойна дейност, а да закупят един такъв стартъп, за да допълнят производствените си възможности“, коментира още гостът в студиото.

„Четвъртата индустриална революция ще има драматични социални последствия. Защото от една страна е хубаво, че роботите ще ни вършат работата. Но тук възниква въпросът „Няма ли да станем ние самите излишни?“. Роботите не вършат вече само рутинна работа, а и аналитична такава. Много хора ще останат без работа. Естествено е тези хора да се преквалифицират“, каза още той.

„Това масовото производство ще доведе до масова задоволеност. Неслучайно вече се говори за базов доход, има страни, готови да го въведат, провеждат се експерименти с него в някои страни. Това значи, че на всички ще бъде осигурен базов доход, като хората могат дали да се занимават с производствена дейност или да се отдадат на развлечение“, допълни проф. Чобанов.  

Вижте целия разговор: