Логиката изисква да се говори дали самата идея за минимална единна работна заплата е реална. И когато вече се премине този етап, да се говори дали може да се приложи на общоевропейско равнище. Защото няма какво да се лъжем – производителността на труда в Германия е различна от тази в България например, което се обуславя от много неща – човешкия капитал, образованието, трудовата етика. Капиталът, който е натрупан във времето, машините, инвестициите водят до различна производителност на труда на различни места, което води до разлика в заплатите. Това заяви в предаването „В развитие“ с Димитър Вучев ководещият на Boom&Bust Кузман Илиев, коментирайки една от най-интересните икономически новини от днешния ден – желанието на 7 държави от ЕС да бъде въведена единна работна заплата в границите на съюза.

„Контекстът е вътрешната дилемата на европейската идея като политически проект ЕС да има общи политики, да има общи мерки. Идеята е защитавана от по-левите и социалистически партии и формации в Европа както и на национално, така и на ниво Европарламент и синдикални лобита“, каза още той.

„Ако въобще има минимална работна заплата, то диференцирания подход с оглед производителността на труда е най-правилното решение. Минималната работна заплата не е като асансьор, който качва всички нагоре. По скоро тя може да се оприличи на бягане с препятствия – вдигнати са препятствия, като най-слабите атлети падат и не могат да продължат в състезанието“, коментира още гостът в студиото.

Целия разговор вижте тук: