Какво е наследството на знаменития, но не толкова широко познат икономист от Австрийската школа Мъри Ротбард коментира в студиото на "В развитие" с Димитър Вучев водещият на Boom&Bust Кузман Илиев.

Кой е Мъри Ротбард? „Мъри Ротбард е един изключителен ерудит, полимат, изключително важен мислител за разбирането на социалните науки, може би един от най-значимите за XX век. Брилянтен паричен икономист, който изследва парите, кредита и банкирането, но това определение е доста тясно. Защото той всъщност е и стопански историк, политически философ, един от основателите на либертарианството, журналист, памфлетист, има 25 книги, 3 хил. статии, стотици академични трудове и най-важното, той е интелектуален лидер, който успява да увлече със себе си десетки и стотици хиляди хора“, резюмира личността на Ротбард икономистът.

Защо остава обаче в сянката на историята? „Той не е бил любимец на политическите елити. Една от дисертациите му за една от най-големите рецесии на XIX в. в САЩ - тази от 1819, се приема и в т.нар. mainstream. В последствие обаче Ротбард е безкомпромисен по нещо важно, което става негова мисия – той винаги ще разделя икономическия процес на мирно, доброволно сътрудничество, което всъщност е частната собственост и пазарната икономика, което той има за свой идеал, и винаги ще критикува и анализира като икономически и политически последствия намесата в този процес, която често пъти е извършвана от държавата под формата на интервенционизъм. Това веднага го изхвърля от онези икономисти, които са правили доста компромиси с държавната намеса, които са били любимци на политиците“, допълни Илиев.

„Големият му принос е, че той успява да наруши това разделение между микро и макро в икономиката, което според него не съществува, като винаги трябва да се изследва конкретният субект. Успява да покаже, че няма неща, които на микрониво са верни, но на макро не са. Успява да дезинтегрира и в същото време да интегрира различни дисциплини като икономиката и правото например. Той казва, че няма пазар, когато няма ясно дефинирана частна собственост. Прави едва ли не политикономия, обединявайки всички науки, каквато е била целта и на Маркс, разбирайки обаче много ясно всяка една интегрирана наука“, каза още той.

Целия разговор вижте във видеото: