Наложените от Доналд Тръмп мита водят до нестабилност в глобалната икономика. Затова Bloomberg TV Bulgaria попита водещи експерти: Какви ще са последствията от американските мита за България? Страната няма как да е изключение от случващото се в Европа.

Добромир Иванов, изп. директор на BESCO:

Търговските конфликти между големи икономики като САЩ и ЕС пряко засягат българските производители, макар и в ограничен мащаб. Износът ни за Америка представлява около 2% от общия, или близо 2 милиарда евро. Пряко засегнати биха били фирми, които продават директно на американския пазар – например производители на дрехи. По-голямото влияние обаче е косвено. България е силно обвързана с икономики като германската, която има значително по-голям износ към САЩ. Ако големи германски компании, особено в автомобилния сектор, загубят достъп до американския пазар, това ще засегне и българските доставчици на части, което може да доведе до съкращения и спад в производството у нас. България няма мащабен вътрешен пазар, затова икономическият ни растеж зависи основно от износа. В този контекст достъпът до външни пазари и предвидимата търговска среда са от критично значение. Затова е важно България активно да се включи в процеса на задълбочаване на интеграцията в ЕС. Истински единен пазар с по-малко регулации и по-лесна търговия между страните би дал на българските производители възможност за по-голям растеж и по-висока устойчивост в условията на глобална нестабилност. Основният ни фокус трябва да бъде върху привличането на инвестиции и изграждането на конкурентна икономика в рамките на ЕС, която да ни осигури стабилност и защита в момент, когато дори традиционни партньори преследват преди всичко собствените си интереси.

Юлиян Войнов, икономист:

България няма значителен търговски оборот със САЩ – износът е около 1–2% от общия, а вносът също е на сходни нива. Затова от макроикономическа гледна точка, директното въздействие върху нашата икономика ще бъде ограничено. Все пак, има български компании, силно обвързани с американския пазар – особено в секторите на металите, като алуминий и стомана – които вероятно ще понесат затруднения. По-същественият риск за България идва косвено, чрез ефекта върху Европейския съюз. САЩ са основен търговски партньор на ЕС, а България извлича около две трети от своя БВП чрез търговски отношения със страните членки. Основните ни партньори – Германия, Франция, Италия – ако бъдат засегнати от американски търговски мерки, това неминуемо ще се отрази и на нас, особено през свързаните производствени и логистични вериги. Най-добрата стратегия за България в тази ситуация е активна подкрепа за изработване на общоевропейски отговор спрямо предизвикателствата, свързани с външната търговска политика на САЩ. ЕС трябва едновременно да търси по-дълбока икономическа интеграция вътре в съюза и да разширява търговските си партньорства с големи икономики като Китай, Индия и страните от Южна Америка. Важно е да се има предвид, че новите търговски споразумения отнемат време, докато митата могат да се наложат за ден. Това създава реални рискове за забавяне на растежа и нарушаване на производствените вериги – включително при критични компоненти като редкоземни метали и електроника.

Адриан Николов, Институт за пазарна икономика:

Все повече се вижда, че търговските мита се използват от САЩ не толкова като инструмент за наказание, а като лост за преговори, особено с партньори, които се възприемат като съюзници – Япония, Южна Корея, Тайван и Европейския съюз. Целта изглежда е да се постигнат по-добри търговски условия и да се премахнат колкото се може повече мита и нетарифни бариери в търговията между съюзнически държави. Въпреки че България няма мащабен търговски обмен със САЩ, негативна американска търговска политика няма как да ни подмине напълно. Прекият ефект ще е ограничен, но косвеното въздействие през европейските пазари – особено Германия, Франция, Италия и Испания – може да бъде значително. Именно тези държави потребяват български междинни стоки и са силно обвързани с американския пазар. Най-голямото притеснение е, ако се стигне до търговска война – ескалация от двете страни чрез заплахи, мита и ответни мерки. Това би навредило сериозно и на ЕС, и на САЩ. Допълнително, в условията на ограничени руски енергийни доставки, Западът зависи силно от американски енергийни ресурси – което прави конфронтацията още по-рискована. Затова Европа трябва да отстоява политика на максимално свободна търговия – премахване на оставащи мита, облекчаване на регулации и демонстриране на ангажираност към отворени пазари. България има ограничено влияние, но би било положително да чуем гласове, които подкрепят тази позиция, защитавайки интересите на бизнеса и потребителите в ЕС.

Тихомир Безлов, Център за изследване на демокрацията:

В момента е много трудно да се направи точна оценка на ефекта от търговските мерки, тъй като разполагаме основно с предположения. Все пак вече се наблюдават първи сигнали – някои български предприятия, като този в Дебелец, вече усещат негативното въздействие от въведените мита върху алуминия и стоманата. Те изпитват затруднения и активно търсят нови пазари. По-сериозният проблем за България обаче не е в директния износ към САЩ, който е около 1.1 милиарда евро или приблизително 2.3% от целия ни износ. Истинската заплаха идва от косвените ефекти. България е значим износител на компоненти за автомобилната индустрия, а основните ни търговски партньори в тази сфера са Германия, Италия и Франция. Ако американската администрация въведе мита спрямо европейските автомобили, това ще окаже сериозно влияние върху българските производители на части. Друг важен аспект е какво ще се случи с китайския износ. Огромно количество китайски стоки, които поради американските мита няма да стигат до пазара в САЩ, вероятно ще бъдат насочени към Европа. Това ще засили конкуренцията на европейския пазар и ще създаде сериозни предизвикателства за българския износ, особено в сектори като мебелната индустрия, химията и машиностроенето. Ситуацията изисква внимателно наблюдение и гъвкави решения, както на национално, така и на европейско ниво.

Петър Пейчев, финансов анализатор в „ЕЛАНА трейдинг“:

Разбира се, ефектът от настоящата ситуация за България е по-скоро негативен, но той трябва да се разглежда не толкова през прякото ни търговско отношение със Съединените щати, а през нашата силна икономическа обвързаност с Германия. Прекият търговски обмен между България и Америка не е достатъчно значителен, за да окаже сериозно влияние върху българската икономика сам по себе си. Проблемът е, че САЩ са ключов търговски партньор за Германия, а именно с Германия България има силни икономически връзки – включително чрез български компании, които произвеждат части и компоненти, използвани в германската индустрия. Ако въведените от администрацията на Байдън мита – които в момента са 10% и може да нараснат до 20% – останат в сила и не се постигне споразумение между Европейския съюз и САЩ, то това ще има сериозни последици за германската индустрия. Съответно, всяко забавяне или спад в германската икономика, особено в сектори като автомобилостроенето, ще се отрази косвено, но осезаемо и върху българската икономика. В този контекст е важно да следим как ще се развият отношенията между ЕС и САЩ, защото последиците може да бъдат много по-дълбоки, отколкото изглежда на пръв поглед.

В момента действията на САЩ са непредвидими. Администрацията на Доналд Тръмп наложи 20% общо мито върху ЕС, които в момента са отложени с няколко месеца.

България е страна, която не е съществено зависима от износа си към САЩ. Икономиката обаче е изключително насочена към сътрудничеството с водещите европейски държави, които са изключително ориентирани към износ към Щатите.

Германската икономика е изключително зависима от търговията си със САЩ. Много български предприятия работят в сътрудничество именно с германски компании, което няма как да не доведе до реални загуби и за тях при евентуални общоевропейски мита.

Икономиката на България е пряко зависима от европейската и до този момент имаше сериозни позитиви от това. Влизането в действие на решенията на американската администрация обаче ще поставят страната в ситуация на търсене на решения за продължаване на доброто сътрудничество.

На Европа ѝ предстои да вземе сложни решения за бъдещето на своята икономика. За момента изглежда, че ще търси алтернативни пазари, които да гарантират нейната стабилност.