Най-засегнатата компания от търговските мита за автомобили в САЩ в момента е Audi. Тъй като компанията няма заводи в САЩ, а производството на моделите ѝ за този пазар се извършва в Мексико, митата ще доведат до значително поскъпване на автомобилите. Тези коли се съхраняват в хангари на пристанищата, като се изчаква развитието на ситуацията, това коментира Петър Захариев, отговорен редактор в Automedia, в предаването "В развитие" с водещ Антонио Костадинов.

Гостът отбеляза, че най-популярният модел на Audi в САЩ, Q5, е сериозно застрашен от тези нови налози. Поскъпването на модела ще го направи неконкурентоспособен спрямо основните му конкуренти на американския пазар.

Относно другите автомобилни компании, гостът коментира, че Nissan ще пренесе значителна част от производството си в САЩ, за да избегне митата. За компанията това е ключов момент, тъй като американският пазар е от съществено значение и тя е в критична ситуация. Въпреки това, за Toyota и Honda ударът ще бъде по-слаб благодарение на техните големи производствени мощности в САЩ.

Коментирайки търговската политика на Доналд Тръмп относно митата, гостът обясни, че в момента се води пазарлък и все още не е ясно дали митата ще останат или ще бъдат оттеглени.

„Според мен се изчаква известно време, за да се види какво ще се случи с Европа и с Азия, с всички производители. Просто са в някаква изчаквателна позиция.“

Относно Volkswagen, гостът обясни, че ръстът на продажбите на електрически превозни средства на компанията се дължи на модернизацията на гамата ѝ от електромобили и срива на Tesla на европейския пазар.

„Не бих казал, че някоя от европейските марки наистина има стабилно присъствие по отношение на електромобилите. При всяка от тях се наблюдават някакви залитания. Може би BMW. BMW успяха да се нагодят най-добре към новите условия и към електрическата мобилност.“

Обясни събеседникът, че Европейският съюз и Китай преговарят да заменят митата върху електрическите превозни средства с минимални цени. Това обаче е спорен подход, тъй като, според него, срива на европейските производители на китайския пазар е причината за тази мярка, а не толкова вносът на китайски автомобили в Европа. Пазарът в Китай е вече доминиран от местни компании, което може да се окаже фатално за европейските производители, които може да изгубят и американския пазар.

Гостът посочи, че един от вариантите за преодоляване на трудностите е търсенето на нови пазари. Индия, например, е бързо развиващ се пазар, който привлича интереса на големите автомобилни концерни като Ford и Stellantis. Индийският пазар предлага огромен потенциал за производители на масови автомобили, благодарение на голямото търсене и стимулиращите мерки на правителството.

Гостът коментира, че въпреки анонсите за нови технологии, като например батерията на BYD, която се зарежда за 5 минути и осигурява пробег от 470 км, реалността на пазара е различна. За него, преди да се реализират такива технологии, електрическите автомобили трябва да станат по-достъпни за масовия потребител и да се решат проблеми като инфраструктурата и цените за зареждане.

Относно евентуалното поскъпване на автомобилите в Европа, събеседникът подчерта, че цените ще се увеличат поради прекъсвания във веригите за доставки. Това ще доведе до недостиг и поскъпване на компонентите, което неминуемо ще се отрази на крайните цени.

Събеседникът подчерта, че процесът на преминаване на части през границите за производство на автомобили като Ford F150 води до многократни обмитвания, което създава значителни разходи. Тези допълнителни разходи се усещат най-вече при по-евтините модели автомобили, за които печалбата е по-малка, и производителите не могат да поемат разликата в митата без да рискуват своите печалби.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.

Още по темата

Какво да правите с парите си сега, когато митата променят пазарите

Стармър облекчава правилата за EV в помощ на британските производители

BYD бързо се превръща в Златната кокошка на Уорън Бъфет

Митата поставят европейската автоиндустрия под двоен натиск: от САЩ и от Китай