Освен огромните пазарни реакции на митата, обявени от президента на САЩ Доналд Тръмп, се видяха и редица политически реакции. Въпреки това митата, обявени срещу страните от Латинска Америка са в ниския спектър, като износът от повечето държави ще бъдат облаган с 10%. Бразилия бе една от първите държави, които реагираха на новината, като наложиха специален закон за реципрочни мита. Около 2,2% от БВП на Бразилия идва от износа на стоки към САЩ, което е голям удар за най-голямата икономика в региона, това коментира Стоил Цицелков, политически анализатор и европейски наблюдател на изборите в Южна Америка, в предаването "В развитие" с водещ Антонио Костадинов.

Колумбийският президент твърди, че неолиберализмът е мъртъв след започването на търговската война. Той също така не обмисля да налага ответни мита, но остави вратичката отворена, ако се наложи да предприеме действия. Това показва и различната перспектива, която заемат лидерите, тъй като Петро вижда огромна възможност за колумбийския бизнес, който се намира близо до САЩ и ще търпи само 10% мита.

Част от лидерите в Латинска Америка не мислят, че ответни мита биха били добър ход, тъй като това ще засегне местните производства и конкурентоспособността.

Никарагуа, Венецуела и Гвиана са държавите в региона, които получиха най-високи мита. Венецуела и Гвиана са изключително богати на петрол, което подсказва желанието на Тръмп да фаворизира местните рафинерии. Събеседникът очаква, че с тези действия Никарагуа и Венецуела ще са тласнати към сътрудничество с други тоталитарни държави, тенденция, която се наблюдаваше от години.

„Това ще ескалира тези процеси, които по никакъв начин не мисля, че са добри за местните общества. По-добрата и далновидна политика е САЩ да намали митата, които афектират гражданите, а да намери таргетирани санкции срещу управляващите режими. С подобен (на сегашния) вид политика по-скоро ще фалират още малки бизнеси. Тоест хора в тези много бедни страни ще продължат да обедняват.“

Цицелков очерта два възможни сценария – единият, в който държавите се опитват да си сътрудничат със САЩ в опит Тръмп да свали митата, който обаче изглежда по-малко вероятен. Другият сценарии включва отговори с насрещни мита, от което ще пострадат всички замесени и ще доведе до световна рецесия. Той припомни и че държавите от Латинска Америка са изпробвали стратегията за налагане на мита в миналото, която се е провалила.

Турция е страна, която засили връзките си с Латинска Америка, процес започнат по време на пандемията. Въпреки това изглежда фокусът пада върху Русия, Китай и САЩ, говорейки за Южна Америка. Южната ни съседка е установила изключителни търговски връзки със страните там, като много от тях купуват военна техника и сателити от Турция.

„Турция е и като врата към Северна Африка, Близкия изток и Централна Азия. Този потенциал се равнява на около $28 трилиона и е много сериозен за Латинска Америка. Действително виждаме, че се развива. По-тъжно е, че напоследък много се развиват и турските картели. Така че освен тези 9 основни линии от Истанбул до различни столици в Латинска Америка и освен, че те носят много позитиви, за съжаление се изнасят и престъпни практики.“

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да гледате тук.

Още по темата

Икономиите в Аржентина вече се усещат болезнено и рискуват бъдещето на Милей

Китай и Индия, а не Западът, са новите хегемони в Латинска Америка

Антиамериканизмът набира нов живот в Латинска Америка при Тръмп

Културното наследство на Латинска Америка е ключово, но младите там не го осъзнават