Обявените реципрочни мита вече представляват истинска търговска война. Имаме синхронизация в действията на американската администрация не само срещу икономически опоненти, а и срещу държави, които са стратегически партньори на САЩ. Това поставя под въпрос цялата международна търговска система, каквато я познаваме. Това коментира Мариана Трифонова, програмен директор и старши анализатор в Института за икономическа политика, в предаването „В развитие“ с водещ Антонио Костадинов.

В сряда президентът Тръмп обяви широкообхватни реципрочни мита. В новата конфигурация на икономическото противопоставяне Вашингтон атакува не само своите опоненти в лицето на Китай но и дългогодишни съюзници като Япония и Южна Корея. САЩ удариха Китай с 34% мита, Тайван с 32%, Япония с 24% и Южна Корея с 25%. В отговор на тези мерки Пекин готви планове за контрамерки, а други засегнати държави търсят начини за координация на отговора си.

Световната търговска организация е практически блокирана и трудно може да се очаква многостранен, международен институционален отговор, а по-скоро американският президент цели решаване на проблема с „несправедливия“ търговския баланс на двустранна база.

„При всички положения сме в етап на трансформация на международните отношения и процес на деглобализация и разпад на функциите на международните институции. Все повече се търсят двустранни споразумения. Концепцията за този неолиберален институционализъм остава в миналото.“

Тези действия обаче могат да дадат тласък за нов формат на сътрудничество на международната сцена, но без САЩ като движеща сила. Южна Корея, Япония и Китай търсят съвместен отговор. Според Трифонова, макар че Токио и Сеул традиционно са съюзници на Вашингтон, по-топли отношения с Китай са възможни, а това ще бъде катализатор за по-тясна икономическа интеграция в Източна и Югоизточна Азия.

„През последните години в Азия видяхме масирани опити за сближаване на Южна Корея и Япония, особено по време на администрацията на Юн Сук Йол в Сеул и под егидата на Байдън. Сегашният тласък към Китай и съживяването на тристранния формат идва пряко от сегашните действия на Белия дом.“

Сред възможните нови икономически блокове се очертават формати като АСЕАН+3 (Китай, Япония и Южна Корея в комбинация с пазара на АСЕАН) и АСЕАН+6 (включващи още Индия, Австралия и Нова Зеландия).

В допълнение към икономическото напрежение, Китай продължава военните си учения край Тайван, съпроводени с остра реторика. Тайван от своя страна засилва мерките срещу шпионаж и дезинформация.

„Ученията са брънка от веригата – те стават все по-чести и по-мащабни. Сред анализаторите доскоро битуваше схващането, че около 2027-2028 г. китайската армия ще стигне паритет с американската и тогава ще има възможност да върне Тайван в орбитата на Пекин по военен път.“

Според нея, когато ученията станат регулярни, те могат да бъдат използвани като прикритие за реална блокада на Тайван.

„Една такава акция може да бъде обявена като учение, а на практика да се превърне в реалност.“

Що се отнася до реакцията на САЩ, анализаторът смята, че бъдещата политика спрямо Тайван ще бъде обвързана с икономически ползи. „Тръмп винаги търси своя интерес, така че засилване на ангажимента на САЩ към сигурността на Тайван няма да бъде без определени условия“, каза Трифонова. Тя даде пример с натиска върху тайванската TSMC да премести част от производствата си в САЩ.

Целия коментар може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да гледате тук.