България трябва да стане част от веригата за коопериране на доставки на големи поръчки за националните армии на европейските държави. Нашите оръжейни заводи като „Арсенал“ и ВМЗ-Сопот трябва да станат веригите на доставки на големите европейски производители. Освен това трябва и да се модернизират, за да бъдат конкурентоспособни. Сега е моментът да се приватизира ВМЗ-Сопот, а останалите оръжейни компании да излязат на борсата, за да привличат инвеститори. Това каза Никола Янков, управляващ партньор в „Експат Капитал“, в предаването „В развитие“ с водещ Антонио Костадинов.

Европа смята да се впусне в нова предваря за въоръжаване. Планът ReArm предвижда 800 млрд. евро годишно инвестиции в отбрана до 2030 г. Повишените разходи ще тласнат големите оръжейни производства в в страни като Германия, Франция, Полша и Чехия. България също може да се възползва, но в по-малък мащаб поради по-малкия капацитет и остарялата производствена гама на нашите оръжейни производства.

Военните заводи в Румъния, Чехия, Словакия и Полша са в пъти по-големи от нашите като обеми, обороти, възможности за производство. Българската военна промишленост ще види добри години, но това няма да има толкова голям принос за българската икономика.

Държавата трябва да бъде проактивна и да се бори да привлича инвестиции от големи компании в областта на отбраната като Rheinmetall, която наскоро изпревари Volkswagen по пазарна капитализация. Янков заяви, че държавата трябва да използва използваме механизма „офсет“ – когато купуваме оръжие от чужди компании, трябва да изискваме те да инвестират в производствени мощности у нас.

Българското правителство трябва да използва този механизъм. За всеки лев български държавни пари, които ние харчим за внос на чуждо оръжие, ние би трябвало да искаме компаниите, които го произвеждат и продават, да инвестират в държавата ни.

Въпреки това на политическо ниво България е без ясна позиция по европейските въпроси. Страната ни не заявява къде иска да се позиционира в новата визия за развитие и рискува с бездействието си да изостане още повече.

За съжаление в политическия фарс, който наблюдавахме през последната седмица, липсваше дискусията за мястото на България в ЕС за следващите 10 години. Ние не заявихме политически своята позиция, не казахме на европейската сцена какво предпочитаме да се случва и къде да се насочват приоритетно общите европейски разходи.“

На този фон Германия премахна дълговата си спирачка и обяви фонд в размер на 500 млрд. евро за инфраструктура и отбрана и 100 млрд. за зелени политики по настояване.

Премахването на дъговата спирачка ще доведе до няколко положителни ефекта. Първо ще компенсира потенциално спада в износа на стоки от машиностроенето от германски компании към САЩ, ако се наложат мита спрямо ЕС. Второ ще предизвика икономически растеж в една ситуация на застой в еврозоната.

Макар да е стъпка в правилната посока, това не е дългосрочно решение. То ще зависи най-вече от преосмислянето на енергийната политика на страната.

„Реиндустриализацията на Германия зависи преди всичко от енергийната политика... Това ще се случи едва когато страната възобнови ядрената си енергетика. Това ще осигури стабилна и евтина електроенергия, което ще направи страната отново привлекателна за производствените компании.“

Министър-председателят на Бавария определи този план като немския „План Маршал“. „Това е опит за рестартиране на растежа чрез държавни инвестиции“, коментира събеседникът. С европейската програма за превъоръжаване „тези тези капитали по естествен път ще намерят германската икономика като най-голям производител на военна техника“.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да намерите тук.

Още по темата

Европа изпитва недостиг на барут и тротил, когато има най-голяма нужда от тях

Отбранителна промишленост у нас може и трябва да се възползва от плановете на ЕС

Германия официално премахна тавана на дълга

Германските облигации поскъпват след вдигането на дълговата спирачка