Какви са перспективите на държавните железници да излязат от кризата, в която се намират от години? Ще се оправдаят ли думите служебния министър на транспорта Христо Алексиев,че железниците са в критично състояние и могат да не дочакат планираното финансово постъпление в резултат от концесията на Летище София? Тези и други наболели казуси, свързани с БДЖ анализира в студиото на В развитие с водещ Вероника Денизова членът на УС на Форума за балкански транспорт и инфраструктура Михаил Рангелов.

„Състоянието на БДЖ е лошо, но не и фатално. Има изход, стига новото ръководство да успее да го намери“, заяви Рангелов. Гостът в студиото коментира и скорошната смяна на ръководството на холдинга, когато главният изпълнителен директор на компанията Владимир Владимиров беше заменен на поста от Георги Друмев. „Смяната беше необходима с оглед на ситуацията. Давам пример – това е все едно да имаш 5 мерцедеса, да караш единия от тях, когато му се повреди двигателя, сваляш от втория, като му се счупи лампата, сваляш от третия, и така в крайна сметка оставаш с два здрави мерцедеса и три, които не стават за нищо. От 2009 насам самата система беше така направена, че се гледаха финансовите резултати, не се гледаше поведението, не се гледаше качеството на услугата. Трагичното е, че самите хора нямат доверие на БДЖ за качеството на услугата“, допълни още гостът в студиото.

Според Рангелов проблемите на БДЖ се коренят още от времето на транспортния министър в служебния кабинет на Стефан Софиянски и правителството на Иван Костов Вилхелм Краус. „Тогава започна една дясна политика по отношение на железниците тип „спасявайте се сами“, докато в цяла Европа железницата подлежи на регулации и помощ от държавата“, смята той. „От 2001 до 2006-2007 БДЖ не получаваше тези средства, които трябваше да получава за това, че извършва нерентабилна, но социална услуга. Тези пари постепенно натежаха като дълг“, каза още гостът в студиото, допълвайки, че друга базисна предпоставка за нелекото финансово положение на железопътния холдинг е разделянето на БДЖ и Националната компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ). Според Рангелов отношенията с кредиторите също са причина за незавидното положение на железницата.

Парите на БДЖ не са били източвани, а по-скоро са били ненужно разпилявани, смята членът на ФБТИ. „Изключвам това, че са правени футболни отбори, че се правят ремонти на игрища. Това, което не е правено обаче е, че не са поддържани добри отношения с българските заводи за ремонтиране на вагони. Също и за услугата по трансбордиране (прикачване) на пътници на автобуси само за една година са платени 1 млн. лева“, каза Рангелов.

Какви са начините за справяне с тежката финансова и техническа ситуация в българските железници? Целия разговор вижте тук: