Южна Америка разполага с огромни залежи на стратегически ресурси, човешки потенциал и територия. В региона се намират 40% от световните доказани залежи на мед и 60% на лития. В днешно време Китай и Индия в по-малка навлизат агресивно, а Латинска Америка е на кръстопът между традиционните западни партньори и нарастващото влияние от Азия. Това каза Стоил Цицелков, политически анализатор и наблюдател на изборите в Южна Америка, в предаването „В развитие“ с водещ Росен Стойчев.

Въпреки това с оглед на новата американска администрация в лицето на Доналд Тръмп съществуват притеснения, че регионът ще бъде жертва на дипломатически и икономически натиск да сключи сделка за ресурсите по подбие на тази в Украйна. Цицелков каза, че Латинска Америка вече е била обект на икономически натиск през XX век под формата на икономически неоколониализъм, когато през марионетни правителства западните сили диктуват цените на природните ресурси и сключват сделки „при закрити врати“ с местните елити.

Но след отстъпа на Запада в от региона последните досетилия Китай заема позиция на икономически хегемон и си осигурява ресурси на ниски цени. За Пекин се изнася около 65% от всички минерали от Чили и около 20% от всичкия литий от Перу.

„Китай не крие амбициите си да засили икономическото си влияние. Проектът „Един пояс, един път“ включва и Южна Америка, а китайските инвестиции в инфраструктура и ресурси растат бързо.“

Гостът даде пример с построяването на стратегическо пристанище в Перу, северно от столицата Лима, което значително ще съкрати транспортните разходи за китайските стоки. Той обясни, че това афектира свързаността на Чили с Китай, като 6% от БВП на Чили идва от износа на минерали към Китай. В същото време се наблюдава тенденция към национализация или „доместикация“ на добива.

„Изглежда, че тези действия към доместикация на производството от правителствата са във отговор на все по-голямото недоволство, че чужди компании извличат минералите на на много ниски цени.“

Освен на Китай в Южна Америка се засилва влиянието и на Индия. Страната има префернциални търговски споразумения с Меркосур, които ѝ дават предимство при внос и износ. Събеседникът отбеляза, че се очаква това споразумение да бъде разширено, което ще улесни още повече търговията между Индия и Южна Америка.

„Това е отоговр на икономическата война на Доналд Тръмп. Всички държави търсят диверсификация и за оптимизация на своите доставки, защото колкото по-гъвкави са те, толкова по-устойчиви ще бъдат икономиките им.“

На този фон американският президент обяви в речта си пред Конгреса, че Америка си си връща контрола над Панамския канал, след като по-рано през годината Тръмп предяви териториални претенции към него. Той е ключов за интересите на Вашингтон -72% от товарите, преминаващи през него, са свързани с внос или износ на американски стоки, като износът е два пъти повече и това прави САЩ изключително зависими от него.

Всъщност става дума за сделка за прехвърляне на две пристаница – едното на Тихия, другото – на Атлантическия океан, от хонконгска компания, заради която Тръмп казва, че Китай контролира канала, на американската BlackRock.

„Това е символична победа Тръмп, но не е краят на тази история.“

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да гледате тук.

Още по темата

Влизането на Индонезия в БРИКС ще помогне на Глобалния юг на световната сцена

Китайското мегапристанище в задния двор на САЩ

Rio Tinto прави залог за милиарди долари срещу Китай

Който и да спечели изборите в САЩ ще има по-твърда политика към Латинска Америка