Новият бюджет на България доведе до нови спорове за това доколко отговаря на идеите за приемането ни в еврозоната и икономическа стабилност. За това и Bloomberg TV Bulgaria попита водещи експерти. Добър ли е новият бюджет на България?

Адриан Николов, Институт за пазарна икономика:

Новият бюджет на България не се различава съществено от този, предложен от служебния финансов министър през есента. Основното е, че разходите са запазени на същите нива – около 97 млрд. лв., или близо 45% от БВП. Това означава, че държавата трябва да поддържа бюджетен дефицит в средносрочен план и да разчита на дългово финансиране, което създава сериозен фискален натиск. Една от най-дискутираните теми е увеличението на разходите за отбрана и сигурност, особено за заплатите в МВР и Министерството на отбраната. Това беше направено предварително, още преди финализирането на бюджета, което предизвика известни спорове. От гледна точка на приходите, има сериозни предизвикателства. За щастие, част от предишните предложения за увеличаване на местните данъци бяха премахнати. Вместо това се залага на значителен ръст на приходите от ДДС – с около една трета спрямо предходната година, което изглежда доста нереалистично, особено при прогнозирана ниска инфлация. Това поражда опасения, че ще има натиск върху контролните органи да ограничават сивата икономика, но доколко това е изпълнимо, остава под въпрос. Официално управляващите заявяват, че няма да има увеличение на данъците, но в същото време се предвиждат промени в осигуровките. На практика това означава, че тежестта върху работещите ще нарасне, като до 2028 г. се очаква увеличение с три процентни пункта – еквивалентно на около 150 лева допълнителна тежест за всеки зает. По отношение на пенсиите беше обсъждана възможността за промяна на швейцарското правило, но това за щастие не се случи. Въпреки това, дискусиите показват, че в дългосрочен план ще се търсят алтернативни подходи за бюджетиране. Очертават се различия в коалицията – ГЕРБ ще настояват за повече инвестиционни разходи и бюджетна дисциплина, докато партньорите им от БСП ще защитават увеличението на социалните разходи и пенсиите.

Щерьо Ножаров, преподавател в УНСС:

Новият бюджет има както положителни страни, така и основания за критика. Най-важното е, че може да подпомогне стратегическата цел на България за 2025 г. – влизането в еврозоната. Той съдържа намерение за фискална консолидация в средносрочен план. За първи път се представя и средносрочен фискално-структурен план, който е ключов за новите правила на ЕС. Основните предизвикателства са демографската криза, отлаганите реформи, модернизацията на енергетиката и структурните промени в икономиката. Държавните и общински предприятия продължават да генерират задължения, а структурният дефицит остава висок – 1,8% при норма от 1,5%, което говори за дълбоки деформации в приходната и разходната част на бюджета. Позитивно е, че има усилие за ограничаване на бюджетния дефицит до 3%, макар че базовият сценарий го надвишава. Запазва се данъчно-осигурителният модел, но се предвижда 3% увеличение на вноските за пенсионните осигуровки през 2027-2028 г., което няма да реши проблемите без сериозна реформа. Критиките към бюджета включват разрастването на държавната администрация, нарастването на публичните разходи и повишаването на осигурителните прагове, което натоварва бизнеса. Очаква се приходите от ДДС да скочат с 33%, но това е трудно постижимо при ниска инфлация. Липсва и яснота за ефективността на публичните разходи и реформите в ключови сектори. Бюджетът не е насочен към висок икономически растеж, а залага на увеличаване на дълга и събираемостта на данъци. Това е грешка. На първо място трябва да стои засилване на икономическия растеж, след това увеличение на фискалната събираемостта и на последно място нарастване на дълговете. Въпреки това, той изпълнява целта за влизане в еврозоната, което е позитивен аспект, макар и с много резерви.

Юлиян Войнов, икономист:

В момента е трудно да се даде окончателна оценка за новия бюджет, тъй като непрекъснато настъпват промени. Миналата седмица финансовият министър Теменужка Петкова и министърът на иновациите и растежа Томислав Дончев обяви, че България се отказва от втория транш по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), както и от бъдещи допълнителни постъпления по него. Това означава, че ще се наложи корекция на бюджета, тъй като средствата от ПВУ са заложени както в приходната, така и в разходната му част. Преди това вече беше направена промяна в разходите за пенсии, които бяха увеличени за сметка на капиталовата програма. Всичко това ще доведе до корекции в макрорамката на бюджета и прогнозите, на които стъпваше първоначалната му версия. Очакват се допълнителни промени в следващите седмици, тъй като бюджетът трябва да бъде приет до края на март. Въпреки предизвикателствата, този бюджет е изпълним, като основната му цел е да се постигне бюджетен дефицит от 3%, което е изключително важно за процеса по присъединяване на България към еврозоната. Основният проблем е напрегнатата приходна част, особено по отношение на очакваните постъпления от ДДС. Виждаме значително увеличение в прогнозите за приходите от този данък, което изглежда несъразмерно спрямо очаквания икономически ръст. Същевременно част от мерките, първоначално предложени от служебното правителство за стабилизиране на икономиката, са отпаднали, но са заменени с алтернативни решения – например възможност за фирми да правят дарения към бюджета срещу данъчни облекчения. Отпадането на част от финансирането по ПВУ ще доведе и до съответно намаляване на разходите, което означава, че балансът на бюджета няма да бъде сериозно застрашен. В допълнение, капиталовата програма, която се оказа силно завишена спрямо предходната година, вероятно ще бъде коригирана надолу, което също ще послужи като буфер. В крайна сметка, бюджетът е напрегнат, но реалистично изпълним. След като България вече покрива инфлационния критерий за еврозоната, ключовият приоритет за правителството остава приемането на бюджет с 3% дефицит. Фактът, че е изпратено искане до Европейската комисия и Европейската централна банка за нов конвергентен доклад, ясно показва ангажимента на правителството към спазването на Маастрихтските критерии, което е ключово за приемането на България в еврозоната през 2026 г.

Левон Хампарцумян, финансист и председател на Българския форум на бизнес лидерите:

Това е възможен бюджет, изготвен с необходимите компромиси, както при всеки друг бюджет. Няма как всички, които са отправили искания, да бъдат напълно удовлетворени. Основната стратегическа цел на държавата през тази година остава присъединяването към еврозоната. В този контекст смятам, че бюджетът трябва да бъде подкрепен в настоящия му вид.

Има доста противоречия относно социалните плащания. Някои експерти настояват, че с повишените заплати в определени сфери се прекалява, докато други смятат, че социалните разходи трябва да бъдат повишени.

Прави впечатление, че натрупването на дълг изглежда отново няма да бъде овладяно. Правителството смята, че има план, с който това да стане през следващите години.

Остава и темата дали числата отговарят на голямата цел за влизане в еврозоната. Приемането на еврото може да е големият успех на този мандат.

Бюджетите ще продължават да водят до спорове за правилните решения за държавата. Очакваме да видим дали България ще успее да постигне икономическа стабилност.