От средата на XIX в. се зараждат възможности за предприемачество и участие на българи в стопанския живот на Османската империя. Има и такива български предприятия, които успяват да се установят на чуждестранните пазари, изнасяйки продукция, най-често земеделска. Често гръцките фирми са пример за родните предприемачи, тъй като бизнесът е по-развит в южната ни съседка, това коментира проф. д. н. Пенчо Пенчев, ръководител Катедра "Политическа икономия" в УНСС, в интервю за предаването "В развитие" с водеща Вероника Денизова. 

Събеседникът обясни, че в този период в българската история има множество фалити на бизнеси, но те често са непознати в днешно време. Освободителният процес е изключителен шок за бизнес климата, като множество фирми фалират по време на военните действия. От друга страна много хора забогатяват от военни доставки, но изхарчват бързо натрупаните им спестявания.

Политическата конюнктура и нестабилността в държавата са огромни пречки пред стопанството, като 10 години след Освобождението има регистрирани само 4 акционерни дружества, от които едно фалира. Ниското ниво на предприемачески интерес се дължи на липсата на свободен капитал у нас, тъй като гражданите насочват спестяванията си предимно към закупуване на земя.

След като първоначалният шок отминава и нестабилността затихва, от 90-те години на XIX в. до началото на XX в. се създават над 100 акционерни дружества, от които повечето са спомагателни каси, целящи да предоставят кредити на предприемчивите българи. Събеседникът обясни, че голяма част от тези дружества не успяват да просъществуват, тъй като са твърде малки и не устояват на всички трусове.

Втора част

Днешните предприемачи могат да научат много ключови неща от българите, занимаващи се с бизнес в края на 19-и век и началото на 20-и

„(Днешните бизнесмени могат да научат): Упоритостта, трудолюбието, преодоляването на пречки, които изглеждат на пръв поглед непреодолими. Не искам да героизирам тогавашните предприемачи, но реалните пречки, с които се справят – липсата на каквато и да е традиция, липсата на инфраструктура, липсата на капитали и познания е понякога драматична. Онези хора, които успяват, наистина заслужават уважение.“

Пенчев даде успешен пример в банковия сектор – Българска търговска банка, която преодолява различни кризи и практикува смислено и честно банкиране. Но тук си проличава и една лоша тенденция, а именно сближаването на частният сектор с държавата, като често успешните предприятия са подкрепени по някакъв вид от институциите.

Той допълни, че има различни примери, които показват, че лицето зад бизнеса е депутат или сближен с властта, както и има сведения за множество безлихвени кредити, предоставени от страната.

Жените присъстват активно в българското стопанство, въпреки че фирмите, собственост на жена, са по-малки. От друга страна браковете са били важна част за успеха на големите предприятия, особено ако се цели привличане на капитал.

България става по-привлекателна за чуждестранните капитали чак в началото на XX в., а външните компании често са внасяли сериозна бизнес култура.

Целия коментар гледайте във видеата.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да гледате тук.

Още по темата

Историческият туризъм се нуждае от популяризация и партньорство с общините

Бизнес средата и стимулите привличат все повече азиатски инвестиции в България

Мария Минчева, БСК: Време е да говорим за хора, икономика и достъпна енергия

Фондовете за акции стават любима опция за парите на българския инвеститор