Войната в Украйна започна с анексирането на Крим през 2014 г. от Русия, чрез сепаратисти. Първо начално Руската Федерация отричаше каквато и да е намеса, което бе и част от проблемите при воденето на мирни преговори в Минск началото на следващата година. Войната и съответните санкции от Запада не свършиха с подписването на споразумения, а през февруари 2022 г. ескалираха, след като Русия предприе пълномащабна сухопътна инвазия в Украйна под претекста, че това е специална операция, която трябва да приключи за 3 дни, това коментираха Антонио Костадинов, редактор на Bloomberg TV Bulgaria и Георги Месробович, редактор ва сайта bloombergtv.bg, в предаването "В развитие" с водещ Росен Стойчев. 

В последните 3 години руската и украинската страна предприеха редица военни действия, като през 2023 г. изненадващо Киев предприе контра офанзива в окупираните територии. В която за по-малко от месец успява да си върне над 500 населени места и 12 хиляди квадратни метра в Харковска област. Украйна предприе и още едно изненадващо настъпление лятото на 2024 г., когато предприе военна офанзива на територията на Русия в Курска област.

В ранната фаза и първите няколко месеца от войната имаше и опити за прекратяване на огъня и на мирен процес. Първият рунд на преговорите започва на 28 февруари, в горещата фаза на пълномащабното нахлуване. Зеленски и съюзника на Путин - беларуския президент Александър Лукашенко, се съгласяват за среща на делегации на Украйна и Русия да се срещнат на беларуско-украинската граница. Но тези преговори завършиха без успех.

Миналата година бившият германски канцлер Олаф Шолц опита да започне разговори, но те отново не доведоха до нищо.

В момента виждаме преговорен процес за мир, който се води предимно между САЩ и Русия, а Европа изглежда изолирана. Месробович обясни, че от първия мандат на Доналд Тръмп републиканецът сключва международни сделки по търговски начин. Рискът в момента идва от това, че Тръмп изглежда прави редица отстъпки на руската страна.

„Тръмп искаше да заеме позиция на непредвидим лидер. Той дава заявки, на които съюзниците и противниците му не знаят как да отговорят – така ги кара да са проактивни и да вземат решение. В началото на мандата му това сработи с митата за Мексико и Канада, като веднага се сключиха сделки.“

Гостът допълни, че дори и Тръмп да има план, който да е прозападен в метода си на водене на преговори, то той изпраща грешни сигнали към ЕС и в частност Източна Европа, която най-вероятно ще трябва да приеме ангажименти около евентуален мирен договор, в достигането на който, дори не е представена.

Европа реагира на тези действия на САЩ и изказванията на вице-президента Джей Ди Ванс, като френският президент свика среща на лидерите от ЕС, обясни Костадинов.

„Последваха две срещи – едната във Версайския дворец, но втората бе в много по-широк мащаб и това, което направи впечатление бе, че на втората среща присъства Канада – единствената неевропейска държава в този формат.“

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.

Още по темата

Пратеник на Путин изкушава Мъск и Тръмп с бизнес сделки

Зеленски ще подпише сделката за природните изкопаеми в петък

Изглежда Украйна спаси отношенията си със САЩ

Франция вярва, че САЩ ще подкрепи мироопазващи сили в Украйна