Президентът на Сърбия Александър Вучич използва страха от външни заплахи, за да консолидира подкрепата си вътре в страната, а хората, които участват в протестите, са разочаровани от своите опозиционни лидери и не им вярват - управляващите много добре отчитат този факт и създават допълнителна атмосфера на недоверие към тях, за да не допуснат опозицията да оглави протеста. Получава се един парадокс, в който има протести и нужда от промяна, но тя е невъзможно да се случи. Това каза Бисер Банчев, балканист, в предаването „В развитие“ с водещ Росен Стойчев.

В протестите към студентите се включват все повече професионални групи, но опозицията стои настрана, а управляващите се възползват това, за да дискредитират протеста. Това поражда един от геолмите проблеми на демонстрациите – липса на ясна алтернатива. Управляващите контролират изборния процес и голяма част от медиите. Въпреки значителната обществена подкрепа за протестите, не е ясно дали това ще доведе до промяна.

Президентът на Сърбия нарича протестите в страната „цветни революции“ и намеква за западна намеса. Банчев каза, че това е класически подход за диктатори, които виждат всяка заплаха срещу властта си като външна намеса.

"Подобни речи от страна на Вучич не са нещо ново. През последните години той многократно е използвал този наратив... Ако го слушаме, без да се опитаме да задълбаваме, ще решим, че това е един човек, който живее в свят на страхове. Единия му страх е как отвън все някой иска да го сваля, било то Западна Европа, Америка, България или Харватия."

Александър Вучич търси приятелства с авторитарни лидери. Според госта интересен ход е сделката за построяването на Trump Tower в Белград, което може да даде на американския президент личен мотив за подкрепа на Вучич. В своята външна политика Сърбия поддържа прилични отношения с Русия и Белград не е наложил санкции на Москва.

Друга тема, по която засилено се говори за западната ни съседка е китайското влияние. Банчев коментира, че инвестициите от Пекин са значителни, особено в инфраструктурата и това е част от стратегията на Китай за разширяване на икономическото си влияние в Европа. Освен това Сърбия е удобен партньор, защото няма строг закон за обществените поръчки, какъвто има в ЕС.

В същото време Сърбия официално продължава да води преговори за членство в ЕС, колкото и външно интересът да изглежда слаб. Бисер Банчев коментира, че голямата тегоба на Белград е загубено време в последните десетилетие относно присъединяването към ЕС.

"Голямата драма на Сърбия е, за която те завиждат на България е, че България е в ЕС, тя не е. Югославия преди 1989 г. беше заедно с Полша и Унгария като първите страни, привлечени от ЕС като бъдещи членове. Желанието у сърбите го има и то се вижда и по-много прост и очевиден начин."

България често е обект на критики от правителството в Белград, защото Сърбия винаги е гледала на страната ни като на потенциален враг, базиран на исторически и политически възгледи.

"Сръбският управляващ елит разсъждава реалполитически и исторически. Тоест, ако някой и някога ти е бил враг, винаги трябва да имаш предвид, че той в бъдеще може да бъде враг... Македония е една от темите, които не се казват, но които се имат предвид в изработването на сръбската политика."

Гостът коментира, че България както не бива да отговаря на всяка дребна провокация, така и трябва внимателно да следи какво се крие зад тези изказвания и да реагира по дипломатичен начин в рамките на ЕС.

"Без да го прави публично, без да го превръща в драма и основание за конфликт и озлобяване, България просто да посочва къде Сърбия е сгрешила."

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да гледате тук.

Още по темата

Зад маската на национализма на Балканите се крие корупция и чуждо влияние

Джордже Даскалович: В Сърбия има чуждо влияние, но от Русия и Китай

Как се стигна до падането на правителството в Сърбия и какво целят протестите?