Не може еднозначно да се коментират преговорите между Русия и САЩ за прекратяване на войната в Украйна и да се тълкуват новините апокалиптично, че едва ли не, това ще бъде процес с негативен знак за Украйна. Но все пак не може да се отрече, че за съжаление в момента Украйна и Европа по-скоро се намират в слаба позиция и точно заради това се говори за изключване на Европа и Украйна от преговорния процес. Това каза Румена Филипова, председател на Института за глобални анализи, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Росен Стойчев.

През последната седмица стана ясно, че американският президент Доналд Тръмп преговаря с държавния глава на Русия Владимир Путин за договарянето на мир в Украйна. В същото време на Мюнхенската конференция за сигурност вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс изненада всички европейски лидери, като открито критикува Европа и отправи послания за отдалечаване от САЩ. На въпроса какво можем да очакваме от тези преговори за Украйна между Русия и САЩ, като вече все повече хора се притесняват, че явно на Русия ще и бъдат направени значителни отстъпки, гостенката каза, че това е само началото на преговорния процес и предстои да видим как ще се развие той.

"Разбира се, на Украйна ще бъдат дадени определени гаранции за сигурността, но наистина това е процес в развитие. Трябва да се каже, че ще бъдат използвани най-различни средства и методи за влияние върху Москва, за да има все пак справедлив резултат и за самата Украйна".

Специалният пратеник на американския президент за Украйна и Русия, каза, че най-вероятно ще бъде указан определен натиск и върху нефтения и газов сектор на Русия, така че тя също да даде определени отстъпки в мирния и преговорния процес, изтъкна Филипова. "Изходът от Мюнхенската конференция, основните речи и заявки показват изолирането на Европа, но това кореспондира със стратегическите реалности. В дипломатически план Европа има все по-малка тежест в международните отношения, като също така трябва да отбележим и незадоволителните икономически резултати и технологичното изоставане".

"Освен това в концептуален план ние не чухме в процеса на Мюнхенската конференция европейските лидери да имат детайлен план за това как трябва да се разреши войната в Украйна. По-скоро от заявките разбрахме, че се предпочита по-скоро да се продължи ситуацията и да се поддържа статуквото в Украйна. А по отношение на срещата в Париж, която ще се случи днес, че тя повдига два други големи въпроса и тенденции за европейската политика".

Те се свързват с причината и начина, по който това се случи, обясни Румена Филипова, като посочи, че тази среща се провежда седмици след неофициална такава, която преповтори предишни решения за нужда от въоръжаване, на която нямаше никакви нови заявки и решения. След случилото се на Мюнхенската конференция, обаче изведнъж се насрочва нова среща, което "отново говори за реактивност на европейската политика - решенията се вземат по един ad hoc, ситуационен принцип и не изглежда да съществува последователна и стратегическа визия".

Освен това на срещата в Париж ще участват т.нар. основни европейски държави, което обаче повдига въпроса за структурирането на взаимоотношенията вътре в самия континент, подчерта Филипова. "Тоест, от една страна ние имаме Европейския съюз като организация, която институционално представлява 27-те държави членки, но от друга страна ние виждаме едно неформално събиране на определени държави от Европа, но не на всички".

"И това отново подкопава възможността на Европа да създаде единна позиция. И това е една от причините, поради които тя не се счита за значим стратегически играч в световен план".

Поставя се под въпрос доколко е легитимно няколко държави в Европа да бъдат представени като лидиращи процеса на европейските политики, тъй като Европа вече далеч надрастна оригиналните шест основателки членове на Европейския съюз, категорична бе гостенката. "Вече имаме 27 държави членки. Голяма част от тях са в Централна и Източна Европа. Съответно тежестта на Европейския съюз постепенно се отмести на изток".

"Особено с началото на войната на Русия срещу Украйна държавите, които най-силна се застъпваха и подкрепяха Украйна, бяха именно тези, разположени по източния фланг на НАТО, включително Балтийските държави, Полша и Чехия".

Превръща ли се договарянето на мир по-скоро в пазарлък, в който всеки се стреми да вземе нещо от Украйна?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.

Още по темата

Великобритания е готова да изпрати войски в Украйна, за да гарантират мира

Новият световен ред: Европа поглежда към Индия и Китай след шамара от САЩ

Тръмп е съгласен Европа да купува американски оръжия за Украйна

ЕС ще търси как да съживи отбраната си под натиска на Путин и Тръмп