Основното предизвикателство е липсата на достатъчно и добре подготвени кадри. В България процесът на адаптация на нов служител обикновено отнема между 6 и 9 месеца, независимо от предишния му опит. Работодателите трябва да предоставят ясни насоки и обучения за използването на нови технологии като изкуствения интелект (AI), но служителите също трябва да проявяват инициативност и проактивност. Той вече е достъпен, а неговата ефективна употреба зависи от способността на хората да се адаптират и учат. Това каза Надежда Василева, изпълнителен директор на Adecco България, в предаването „В развитие“ с водеща Вероника Денизова.

Според проучване на Adecco 48% от служителите смятат, че работодателят трябва да ги подготви за бъдещата работна среда, а само 20% виждат това като своя отговорност, докато в същото време инициативите на компаниите за повишаване на уменията на служителите са в застой. Причините за това забавяне са икономическата нестабилност, преминаването на модела на работа към дистанционен или хибриден модел и натискът за оптимизиране на разходите, което води до намаляване на бюджетите за развитие на служителите.

Друга причина, отбелязва Василева, е че самите компаниите не са сигурни как изкуственият интелект ще се отрази на бизнеса и дали си заслужава инвестицията. Затова самите служители трябва да са готови за промени в нагласите си на работа.

Технологиите ще трансформират начините на работа. Проучването ни показва, че служителите, които използват изкуствен интелект, спестяват средно по един час седмично. Колкото по-често пробват и адаптират работата на AI в професионалния си живот, толкова повече те ще намалят ръчния и повтаряемия труд. Това им позволява да се съсредоточат върху по-стратегически задачи и личностно развитие. По този начин служителите могат да засилят експертната си част от работата си и да бъдат по-ефективни. 

Въпреки това според проучването на Adecco само 11% от служителите притежават качествата на „талант, готов за бъдещето“. Това са кадри, които „са гъвкави, технически грамотни и ориентирани към решаване на проблеми. Те не се страхуват от промяната и се адаптират бързо. Ориентират се бързо с данни и работят добре с голям обем от информация“.

Гостенката обясни, че липсата на такива специалисти се дължи на това, че повечето служители предпочитат ясно дефинирани работни рамки и се чувстват несигурни в нестабилна среда. Тук е ключовата роля на мениджмънта да създаде безопасната среда при промените в работния процес.

Държавата може да се намеси за ефективното внедряване на изкуствения интелект чрез финансова подкрепа за обучения, по-достъпни програми за преквалификация и включване на AI в университетските програми и последните години на гимназиално образование, когато на младежите им предстои да навлязат на пазара на труда.

Секторите, възприели най-активно автоматизация, са аутсорсинг, IT индустрията и финансовият сектор, в които технологиите все по-често заменят рутинните задачи. Докато там, където има най-голям глад за кадри в производството и търговията на дребно, автоматизация има, но не се използва в пълния си капацитет.

Едно от големите предизвикателства пред липсата на достатъчно квалифицирани кандидати е рискът от рязко покачване на заплатите в някои сектори.

В България, особено в IT и аутсорсинг индустриите, това може да намали интереса на инвеститорите. Балансът между обучение и привличане на нови кадри е ключов.

Целия коментар вижте във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да намерите тук.

Още по темата

Не е стигнат таванът на заплатите в IT сектора

Само 5% от малкия бизнес използват AI

Компаниите, внедрили AI, не са съкратили голям брой работни места, сочи проучване

Близо 50% от компаниите в САЩ използват AI, за да намалят разходите за персонал