В момента икономиката на България е между 5 и 10 пъти по-голяма спрямо 1990 г. и хората го виждат. България икономически е напълно готова да приеме еврото, но политически има разногласия. Оттук насетне усилията са насочени към дипломатическите и политическите умения на българските управляващи да довършат процеса и да поемат политическата отговорност. Това каза Левон Хампарцумян, финансист и председател на Българския форум на бизнес лидерите, в предаването „В развитие“ с водещ Росен Стойчев.

Въпреки слуховете за разнобой в правителството относно еврото гостът е категоричен, че партиите в управлението трябва да спазват стратегическите цели на държавата и е невъзможно този въпрос да се реши с референдум. Причините според Хампарцумян са, че незнанието и страха на обикновените хора ще бъдат използвани от пропагандата срещу членството в еврозоната.

Неинформираният човек не може да бъде арбитър в този спор.

Той отбеляза, че нито в Хърватия, нито в Гърция, нито в Словакия протестират срещу общата европейска валута.

Българската средна класа живее много по-добре в сравнение с преди 20 години. Част от това се дължи на членството на България в ЕС и това, че левът е вързан към еврото. Левът не е самостоятелен от 1997 г. Еврото се превърна в плашило за хора, които принизяват дебата до пиянски спор в малка селска кръчма.

Неоснователни са и твърденията да изчакаме стабилизация на европейката икономика преди да приемем еврото.

Един от ключовите въпроси пред членството ни в еврозоната е решаването на бюджетния ребус. Събеседникът коментира, проектобюджетите са работна хипотеза за развитието на българската икономика и публичните финанси през следващата година и според него бюджетът трябва да бъде според възможностите на държавата.

Това означава да направим такъв бюджет, че да влезем в критериите за членство в еврозоната и да управляваме консервативно публичните финанси – не да сме винаги на границата на този дефицит в рамките на 3%.

Една от ключовите задачи за правителството е да работи в посока на това да направи бизнес средата по-добра, с което България да привлича чужди инвестиции. Това включва да се грижи за техническото образование на хората, да облекчи административната тежест и да подобрява инфраструктура.

Тези неща не са по силите на едно правителство. Това трябва да бъдат политики трябва да представят политики, които да отиват отвъд мандата на правителството и да създадат репутация на добро място за правене на бизнес.

Страната ще си осигури конкурентно предимство, ако правителството полага усилия в образованието и повишаването на мотивацията за обучение в техническите науки, защото има глад за умения и професии, които ще се търсят много в модерния свят, независимо от развитието на изкуствения интелект и дигитализацията, „за да имаме модерно и балансирано общество, което може да произведе стоки и услуги по стандартите на XXI век“.

Доброто базово образование дава възможност за преобучаване през целия живот и един човек да може да има няколко професии през професионалния си живот, в които да бъде успешен.

 

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да гледате тук.

Още по темата

Пасивното мнозинство, подкрепящо еврозоната, не бива да допуска малцинството да надвие

Какви са предизвикателствата пред новото правителство на България? Попитахме експертите

Икономиката ни през 2025 г.– под риск от митата, но с импулс от Шенген и европарите

Р. Вазов: Българската икономика ще расте по-бавно през 2025 г., доходите - също

България започва годината без бюджет, а трябва да продължи усилията за еврозоната