С прекратяването на транзита на руски газ през Украйна България става изключително ключова за вноса през "Балкански поток". Тук идва и възможността България и "Булгартрансгаз" да променят зависимостта на Централна и Източна Европа от руски газ. Страната ни трябва да не се подава на политически натиск и да спази договорите си. По договор "Булгартрансгаз" получава плащания за транзита от "Газпромбанк", която обаче падна под санкциите. В момента руската банка не може да осъществи такова плащане, което трябва да провокира анулиране на договорите от българска страна, това коментира Цветомир Николов, енергиен експерт в Центъра за изследване на демокрацията, в предаването "В развитие" с водещ Росен Стойчев.
Събеседникът обясни, че на пазарите има достатъчно алтернативи на руския газ и въпреки, че той е по-евтин – цената, която държавите плащат за несигурността на доставките от Русия е в пъти по-голяма от другите източници. В началото на войната в Украйна много държави-членки останаха без руски газ, заради нежеланието за спазване на договорите от страна на Русия.
Има риск държавите, които са силно зависими към руския газ като Словакия, Унгария, Австрия и Сърбия да се опитат да окажат натиск върху България.
„Тези страни имаха достатъчно време да си осигурят алтернативни доставки, да намалят зависимостта си от руски газ. Това, което се случи от началото на войната в Украйна до сега е, че те увеличиха своята зависимост към руски газ, което е изцяло техен проблем. Европейската политика и санкциите бяха така ориентирани, че да се върви към диверсификация и осигуряването на нови източници, и намаляване на руското влияние. Всички тези избори те си ги носят. Отделно алтернативни доставки има налични – има достатъчно LNG терминали, свободни капацитети, наличен природен газ в Средиземно море в танкери.“
Идва и въпросът с нивото на диверсификация на българската страна, което изглежда ниско. Все още страната ни е силно зависима от някои източници, след като подписа неизгодни договори с Турция, а газът от Азербайджан не е достатъчен, за да покрие потреблението у нас. При продажбата на „Лукойл Нефтохим Бургас“ България изглежда изключително пасивна, въпреки че има лостове, с които може да се намеси.
„Отсъства прозрачност по това как „Лукойл“ смята да продаде рафинерията – първо дали смята да я продаде, второ на кого би искала да го продаде и трето кой би бил този нов инвеститор. Това са въпроси към нашата държава, която трябва да си влезе в ролята и да осигури контрол и прозрачност на гражданите. Това е стратегически обект на националната сигурност на България и целия регион.“
Целия коментар гледайте във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.