Тази година бе изключително динамична за политическата ситуация в Латинска Америка. Венецуела често бе във фокуса на вниманието около президентските избори в страната, покрай които имаше редица нарушения и изборни престъпления. На 10 януари 2025 г. трябва да встъпи в длъжност новоизбраният президент, който според Международната общност е Едмундо Гонзалес, кандидатът на опозицията, но съмнителните изборни резултати в страната посочиха сегашният лидер Николас Мадуро. Изглежда напрежението в страната расте с наближаването на заветната дата и изглежда, че трудно Мадуро ще успее да поеме поста без това да предизвика вълнения, това коментира Стоил Цицелков, политически анализатор и европейски наблюдател на изборите в Южна Америка, в предаването "В развитие" с водеща Вероника Денизова. 

Във Венецуела витае слухът, че Гонзалес е получил разрешение да напусне страната в замяна на това да подпише споразумение, че признава легитимността на изборите и че никога повече няма да се завърне на родна почва. Опозиционерът, който в момента се намира в Испания, обаче твърди, че е целеустремен да встъпи в длъжност на 10 януари. Гостът смята, че бъдещият президент на САЩ Доналд Тръмп цели да бъде възприеман като голям международен лидер, а ситуацията във Венецуела му позволява да заеме тази роля.

Тук идва и въпросът с Куба, която е изключително близка с Русия и Китай, които са стратегически опоненти на САЩ. Предложеният за следващ държавен секретар на северноамериканската страна Марк Рубио има кубински корени, което би му позволило да установи по-силни отношения с региона. В момента кубинците са в тежка енергийна криза, разчитайки на помощ от Русия и Венецуела. Събеседникът смята, че сега е моментът Западът и Тръмп да покажат, че могат да са приятели на Куба, помагайки ѝ да излезе от кризата.

Още по темата

Венецуела ще се промени чрез силно гражданско общество, а не от чужди санкции

Действията на Байдън спрямо Венецуела ограничават бъдещите ходове на Тръмп

Данните сочат, че над 30% от населението на Латинска Америка живее под прага на бедността, което се отразява пряко на политическите нагласи и пристрастия на гражданите. През тази година региона стана свидетел на встъпването в длъжност на президента на Гватемала, след като това изглеждаше малко вероятно. Също така лидерът на Ел Салвадор Наиб Букеле спечели втори мандат, въпреки че такъв не бе разрешен според Конституцията, но голяма подкрепа към него позволи това изключение. Мексико от своя страна избра първата си жена президент, а допитване до народа в Пуерто Рико показа, че повече от половината гласоподаватели искат да станат щат на САЩ, докато едва малко над 30% държат на независимостта си.

Светът бе разтърсен и от събитията в Хаити, където банди превзеха голяма част от страната, столицата и ключовата инфраструктура. Сега страната от карибския басейн изглежда като провалена държава с институции без никаква легитимност.

„За съжаление Международната общност показа своята пълна немощ в Хаити със слабия и лошо подготвен контингент. Вече над 97% от столицата е окупирана. Изглежда, че концентрацията на насилие и интереси е само около столицата, докато в по-голямата част от страната ситуацията постепенно се нормализира, доколкото може да се каже за хора, които живеят в много тежки санитарни условия и почти без медицинска помощ. Надявам се и има много такива преговори ЕС да подпомогне.“

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да гледате тук.

Още по темата

ЕС е разделен по сделката с Меркосур, която ще донесе ползи и за двата блока

Как от голям петролен износител Боливия стана енергийно зависима от Русия и Китай

Венецуела ще се промени чрез силно гражданско общество, а не от чужди санкции

Първата жена президент на Мексико наследи огромна власт, но и сериозни проблеми