За България и Румъния ползите от пълноправно членство в Шенген ще са огромни, като експертите се опитват да придадат числово изражение на тези плюсове за двете страни. Един от преките ефекти е свързан с товарния транспорт, като доклад сочи, че общият ефект върху производителите и износителите на стоки ще е спестяване на около 1,39 млрд. лева. Близо 850 милиона от тях ще бъдат пряко спестени разходи, а останалите са потенциалната възможност за реализиране на допълнителни приходи, това коментира д-р Атанас Павлов, Институт за икономически изследвания на БАН, в предаването "В развитие" с водещ Росен Стойчев. 

За северната ни съседка ползите също ще са в голям мащаб, като изчисленията сочат, че общата сума за Румъния се равнява на около 1,9 млрд. лева, от които 1,1 млрд. са пряко спестени транспортни разходи.

Освен за бизнеса пълното правното приемане на двете страни в Шенген ще се отрази благоприятно и на гражданите. През 2023 г. са регистрирани близо 2 милиона пътувания на българи към Гърция, както и 700 000 към Румъния. Облекчаването на граничния контрол би спестил на българските граждани над 240 000 дни чакане, което се равнява на около 24 милиона лева, ако тези дни бъдат прекарани за допълнителен работен процес.

„Премахването на граничния контрол по сухопътните граници би имало и осезаем екологичен ефект. По данни за 2023 г. броят на емисиите, генерирани от сухопътния транспорт в изчакване за преминаване на граничен контрол между България и Румъния и България и Гърция, надвишават 46 000 тона генерирани емисии въглероден диоксид, което означава, че с премахването на граничния контрол тези емисии ще бъдат спестени.“

Но това не е влияе само на българите посещаващи нашите съседки, а и на румънските и гръцките граждани, които идват в у нас по различни причини. Гражданите на двете ни съседки допринасят за около 3 милиона пътувания към България общо, а потенциалното членство в пространството ще им спести около 218 000 дни, които ако бъдат прекарани в удължаване на почивката у нас ще допринесе за около 71 милиона лева приходи в туризма.

„Фискалните ефекти от присъединяването са изчислени на база потенциално генерираните, плащани в бюджета, осигуровки, ДДС, данък печалба върху алтернативните приходи. Макар и нашата оценка да бъде консервативна те се оценяват на приблизително 138 млн. лева на година. Въпреки че оценката ни е доста консервативна, общият положителен ефект от присъединяването на България към шенгенското пространство по суша се оценява на приблизително 1,63 млрд. лева (годишно).“

Събеседникът обясни, че в момента ситуацията по границите ни е спокойна и не се вижда мигрантски натиск, като България отчита 70% спад на незаконната миграцията през тази година. Всички държави-членки на пространството също ще извлекат големи ползи от присъединяването на България и Румъния, като това ще помогне за функционирането на единния пазар и ще увеличи конкуренцията.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.

Още по темата

И след влизане в Шенген на българо-румънската граница няма да видим чудеса

България и Румъния влизат напълно в Шенген от 2025 г.

Днес Съветът на ЕС ще обсъди пълното членство на България и Румъния в Шенген

В. Гугушев: Дори да влезем в Шенген, контролът по някои граници може да остане