На COP29 се приеха много обещания, осъществяването, на които е под въпрос, но дори и те да бъдат изпълнени изглежда, че най-губещи от срещата са най-бедните и малки страни. Идеята зад подобен тип споразумения е развитите страни да предоставят средства на по-бедните, така че те да могат да се адаптират, намалявайки емисиите, произведени от икономиките си. Но често в миналото са били давани обещания, които или не са били изпълнени, или не по полезен начин, това коментира Румяна Дечева, експерт по международно политическо развитие, в предаването "В развитие" с водещ Росен Стойчев.
Преди около 10 години бе сключено споразумение, с което развитите страни се задължават да предоставят 100 млрд. долара годишно на бедните страни в Африка, Латинска Америка и Океания, с които да им помогнат за борбата с климатичните промени. За първи път годишната сума бе дадена през 2023 г., в края на споразумението. Това идва на фона на засилващите се опустошителни метеорологични явления.
За да се справят с тези кризи страните имат нужда от адаптрация на икономиките си, начина на прехрана и енергетиките си. Това обаче не се случва и изглежда, че африканските страни са най-силно повлияни.
Липсата на категорични решения на тези срещи отслабва ролята на ЕС в геополитически план, губейки влияние от Китай и други конкуренти в Африка и Латинска Америка. Това се вижда и в много други направления, като например изтеглянето на ООН от Буркина Фасо, Мали и Нигер по-рано тази година. Сега се очаква екипите на Организацията да бъдат принудени да напуснат Сомалия и Демократична Република Конго.
Това би било голям удар за Европа и ООН, тъй Демократична Република Конго разполага с огромни залежи на кобалт и други редки метали, а изтеглянето от Сомалия би уязвило допълнително населението и би поставило региона на Червено море в непредвидимо състояние. Едновременно с това Норвегия, която е най-големият нетен донор за опазването на околната среда и хуманитарния ред, обяви, че иска да изтегли помощта си, заради затрудненията около помощите за Украйна.
Гостът е скептичен, че ходът на Норвегия и изтеглянето на ООН ще се осъществят, тъй като това би било катастрофално в много направления, но дори и да не се стигне до там тези заявки не пращат добри сигнали – в момент, в който климатичните промени мъчат Африка.
„Това е натиск върху населението на Африка, но от друга страна е и натиск към Европа, защото ние само говорим с уплах към нелегалната и непредвидена миграция, но тя няма как да не се случва, ако ние не работим със страните и не предлагаме възможност за адаптация с промените, които наблюдаваме.“
За африканските страни става все по-трудно да се адаптират, губейки помощта от развитите икономики и на фона на невъзможността им да покриват дълговете си.
Целия коментар гледайте във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.