В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещ: Вероника Денизова

ЕС губи геополитическата си тежест, когато не отговаря на ескалациите на Русия

Ивайло Иванов, Съюз на офицерите от резерва "Атлантик", във "В развитие" 21.11.2024 г.

15:30 | 21 ноември 2024
Обновен: 15:55 | 21 ноември 2024
Автор: Георги Месробович

Ударите, които Украйна нанесе по руски цели със западно оръжие, трябва да подобрят позициите ѝ във войната. Разрешението за използване на далекобойни оръжия, което САЩ предостави на Украйна показва, че западът има червени линии, въпреки че не винаги ги показваше в конфликта. В случая участието на севернокорейските войски бе прекачване на такава линия. Въпреки гръмките си обещания за намиране на решение, Доналд Тръмп ще има тежка задача да накара воюващите страни да седнат на масата за преговори, а ако това се случи процеса по мирния договор ще е изключително дълъг, това коментира Ивайло Иванов, Съюз на офицерите от резерва "Атлантик", в предаването "В развитие" с водещ Росен Стойчев.

В момента изглежда, че повечето геополитически играчи чакат да започне мандата на републиканеца, за да вземат решения. През това време обаче сегашната администрация дава положителен сигнал, че подкрепя Украйна и прави всичко възможно тя да подобри позициите си. Проблемът е, че често Западът, подкрепящ Украйна, закъснява с помощта си, като се губят максималните ползи от нея.

Участието на войниците на Северна Корея и ударите по украинската енергийна инфраструктура, са причината за одобрението за използване на западно оръжие по руски цели. Събеседникът обясни, че тези събития можеше да бъдат предотвратени, ако Европа заемаше по-твърда позиция при руските атаки.

„През (почти) трите години Русия си позволяваше да ескалира конфликта, докато ние не отговаряхме по никакъв начин. Ако още в началото на военния конфликт, на всяка ескалация на Русия ние отговаряхме, като Русия още в началото започна да обстрелва критична инфраструктура на Украйна да бяхме позволили на Киев да нанася еднократни удари върху руската територия, като отговор, нещата щяха да се развият по по-различен начин. Достигнахме точката, в която имаме пряка намеса на друга държава. Това е големият проблем, че Европа не реагира.“

Той допълни, че ако Европа иска да запази тежестта си в геополитически аспект, то трябва да покаже по-сериозен отговор спрямо севернокорейската намеса.

„Ние като не отговорим на тази ескалация също – защо Северна Корея да не изпрати 100 или 200 хиляди (войници).“

От своя страна Южна Корея заяви, че е готова да предостави оръжия и муниции на Украйна, ако северната ѝ съседка не изтегли войските си. Гостът обясни, че вероятно Южна Корея чака да види категоричната позиция на Тръмп по въпроса, преди да предприеме сериозен ход. Съществува опасението, че Тръмп може да ограничи подкрепата за Украйна, което би поставило воюващата страна в лошо положение и повдига въпроса дали Европа може да компенсира за тази липса.

Според данни Балтийските страни и Дания отделят най-много от БВП за помощ към Киев. Винаги има спекулации, че страните нямат средства да предоставят на Украйна, но виждаме примери за държави, които отделят над 1% от БВП и не претърпяват икономически трусове. Така че Европа е способна да компенсира финансовата подкрепа на САЩ, но не може да предостави еквивалентна военна техника.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да гледате тук.