Огромната задача на ООН по време на конференциите за климата е да обедини различни интереси на държавите и по някакъв начин да отдели средства за най-бедните страни за тяхното по-устойчиво развитие, макар да е абстрактно да говорим за устойчиво развитие за страни, които нямат никакво развитие. Въпреки това, когато се залагат пътя и условията за развитие и то се постави на въглеродно неутрални или доближаващи се до въглеродно неутрални икономически практики, устойчивостта може да бъде цел в тези страни. Това каза Румяна Дечева, експерт по международно политическо развитие, в предаването „В развитие“ с водещ Росен Стойчев.
Тазгодишното издание на климатичната конференция на ООН COP29 се провежда в Баку, Азербайджан. Тя е към своя край и предстои да видим кои ще са най-важните и интересни споразумения, които ще бъдат приети. Гостът разясни, че конференциите за климата в основата си са за намаляване на парниковите газове и за справедливото разпределение на тежестта на това съкращаване. Румяна Дечева каза, че след форума в Киото през 1997 г. (COP3) фокусът е поставен за намаляване на парниковите газове е поставен върху развитите страни, които трябва да поемат отговорност за по-голямата част от тези емисии. За развиващите се държави, включително много африкански нации, постигането на икономическо развитие остава пречка за поемане на такъв ангажимент.
Въпросът за социалната справедливост е изключително важен, като Дечева обясни:
Развитите страни трябва да осигурят средства за подпомагане на бедните страни, които все още не са имали възможност за своето икономическо и индустриално развитие.
Дечева изтъкна важността на предложението от COP29 в Баку за глобалния Юг за социална защита за населението, което е изправено пред последиците от климатичните промени. Възможността да се адаптират икономическите дейности, като минното дело, към по-щадящи природата практики, е приоритет за страните с ниско ниво на развитие. Тя отбеляза, че в същото време съществува опасност от комерсиализацията на климатичните решения да доведе до още по-големи неравенства.
Когато комерсиализираме идеята, а не процеса, очакваният резултат е много малък от дейностите.
В същото време гостът подчертава, че основният проблем остава прехраната и производството на храни. По думи на експерта по политическо развитие на срещата в Дубай през миналата и в Баку през тази година за първи път е отделено внимание на това как климатичните промени застрашават производството на храни. Тя заяви, че производството на храни в световен мащаб допринася с около 30% за въглеродните емисии, но едва 1% от финансовите инструменти са насочени към производителите на храни в развиващите се страни, а 80% от тези храната в държавите с най-ниско развитие се произвежда от малки производители, към тях е насочен минимален ресурс.
Румяна Дечева посочи и неуспешния опит на Африка от миналогодишната конференция COP28 в Дубай, на която африканските държави набързо са подписали споразумения за пазар на компенсиране на емисиите. Резултатът от тези действия е бил ограничаване на правото на страните, които са с най-малко въздействие върху природата да използват своите природни ресурси и лишаване на възможността за прехрана на населението.
Въпреки това Европа се опитва да направи пазара на въглеродни емисии смислен и справедлив. Събеседникът завърши с това, че е необходима глобална солидарност и по-ефективни финансови механизми, които да позволят на страните от глобалния Юг да се адаптират към климатичните промени без да жертват своето развитие и социално благосъстояние.
Целия коментар вижте във видеото.
Всички гости на предаването „В развитие“ може да гледате тук.