Огромната задача на ООН по време на конференциите за климата е да обедини различни интереси на държавите и по някакъв начин да отдели средства за най-бедните страни за тяхното по-устойчиво развитие, макар да е абстрактно да говорим за устойчиво развитие за страни, които нямат никакво развитие. Въпреки това, когато се залагат пътя и условията за развитие и то се постави на въглеродно неутрални или доближаващи се до въглеродно неутрални икономически практики, устойчивостта може да бъде цел в тези страни. Това каза Румяна Дечева, експерт по международно политическо развитие, в предаването „В развитие“ с водещ Росен Стойчев.

Тазгодишното издание на климатичната конференция на ООН COP29 се провежда в Баку, Азербайджан. Тя е към своя край и предстои да видим кои ще са най-важните и интересни споразумения, които ще бъдат приети. Гостът разясни, че конференциите за климата в основата си са за намаляване на парниковите газове и за справедливото разпределение на тежестта на това съкращаване. Румяна Дечева каза, че след форума в Киото през 1997 г. (COP3) фокусът е поставен за намаляване на парниковите газове е поставен върху развитите страни, които трябва да поемат отговорност за по-голямата част от тези емисии. За развиващите се държави, включително много африкански нации, постигането на икономическо развитие остава пречка за поемане на такъв ангажимент.

Въпросът за социалната справедливост е изключително важен, като Дечева обясни:

Развитите страни трябва да осигурят средства за подпомагане на бедните страни, които все още не са имали възможност за своето икономическо и индустриално развитие.

Дечева изтъкна важността на предложението от COP29 в Баку за глобалния Юг за социална защита за населението, което е изправено пред последиците от климатичните промени. Възможността да се адаптират икономическите дейности, като минното дело, към по-щадящи природата практики, е приоритет за страните с ниско ниво на развитие. Тя отбеляза, че в същото време съществува опасност от комерсиализацията на климатичните решения да доведе до още по-големи неравенства.

Когато комерсиализираме идеята, а не процеса, очакваният резултат е много малък от дейностите.

В същото време гостът подчертава, че основният проблем остава прехраната и производството на храни. По думи на експерта по политическо развитие на срещата в Дубай през миналата и в Баку през тази година за първи път е отделено внимание на това как климатичните промени застрашават производството на храни. Тя заяви, че производството на храни в световен мащаб допринася с около 30% за въглеродните емисии, но едва 1% от финансовите инструменти са насочени към производителите на храни в развиващите се страни, а 80% от тези храната в държавите с най-ниско развитие се произвежда от малки производители, към тях е насочен минимален ресурс.

Румяна Дечева посочи и неуспешния опит на Африка от миналогодишната конференция COP28 в Дубай, на която африканските държави набързо са подписали споразумения за пазар на компенсиране на емисиите. Резултатът от тези действия е бил ограничаване на правото на страните, които са с най-малко въздействие върху природата да използват своите природни ресурси и лишаване на възможността за прехрана на населението.

Въпреки това Европа се опитва да направи пазара на въглеродни емисии смислен и справедлив. Събеседникът завърши с това, че е необходима глобална солидарност и по-ефективни финансови механизми, които да позволят на страните от глобалния Юг да се адаптират към климатичните промени без да жертват своето развитие и социално благосъстояние.

Целия коментар вижте във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да гледате тук.

Още по темата

COP29 се кара за пари, докато светът гори

Делегатите на COP29 договориха механизъм за глобален пазар на въглеродни емисии

На COP29 ще се обещаят още пари, но те отново няма да стигат до хората