Войната в Украйна навлезе в критична фаза. Международната политическа сцена е изправена пред важни решения и размествания след завръщането на Донлад Тръмп в Белия дом. Въпреки това страховете за пълна капитулация на Киев са пресилени. При евентуални мирни преговори за прекратяване на войната въпросът за Украйна е в каква степен и доколко страната трябва да направи отстъпки, особено в териториален план и по какъв начин ще те ще бъдат компенсирани. Това каза Румена Филипова, председател на Института за глобални анализи, в предаването „В развитие“ с водещ Росен Стойчев.
На 17 ноември САЩ позволиха на Киев да използва далекобойни ракети срещу цели във вътрешността на Русия. Това решение идва в контекста на прехода между администрацията на Джо Байдън и евентуалното завръщане на Доналд Тръмп в Белия дом. Филипова коментира:
Джо Байдън оформя наследството на своя мандат чрез силната подкрепа за Украйна. Но всяко решение може да бъде променено от новата администрация след два месеца.
Когато Тръмп официално влезе в длъжност през януари на Киев може да му се наложи да направи териториални отстъпки, включително замразяване на членството на страната в НАТО за определен период. Въпреки това, военната помощ от САЩ за Украйна вероятно ще продължи, за може Киев да отблъсне нови руски атаки. При този контекст това решение за използване на далекобойни ракети за удари на руска територия би помогнало на Украйна и следващата американска администрация при воденето на мирни преговори с Кремъл. „Когато Украйна притежава повече възможности да се защитава, това би дало повече козове при евентуални преговори с Русия“, каза тя.
Остава въпросът и по какъв начин Киев ще бъде компенсиран, ако при мирни преговори се наложат отстъпки в териториален план. Някои говорят за ускорено членство на Украйна в ЕС. Събеседникът изтъкна:
Украйна ще бъде компенсирана във военен план. Тя трябва да поддържа войската си в добро състояние, за да може да отблъсне евентуални нови руски атаки. За Европейския съюз членството е труден и дълъг път, който зависи от изпълнението на условията на ЕК по отношение на демократичните принципи и борбата с корупцията, което си остава основен вътрешнополитически проблем пред страната.
На фона на 1000 дни война на територията на континента Европа изглежда разделена по този ключов външнополитически въпрос. Румена Филипова отбеляза, че част от причините за това са, че войната в Украйна се е превърнала във вътрешнополитически въпрос.
Въпросът за войната на Русия срещу Украйна се превърна във вътрешнополитически въпрос. Това видяхме и при изборите за Европейски парламент през юни. Голяма част от опозиционните и крайно десните партии използваха въпроса за войната в Украйна във вътрешнополитическите си борби. Също така влияе факторът, свързан с умората и средствата, които се предоставят.
Освен това завръщането на Тръмп вероятно ще доведе до промени в трансатлантическите отношения. Макар бъдещият президент да има институционални бариери при изваждането на страната от НАТО, според госта Европа трудно би могла да действа самостоятелно.
Много се говори, че Европа трябва да има по-ясно изразена стратегическа позиция, но проблемът е, че в Европа не съществува това ниво на стратегическо мислене и институционална организация. Смятам, че отделните държави в Европа ще търсят двустранни споразумения с Вашингтон, отколкото да сформират общи решения. В крайна сметка разрешаването на войната (в Украйна) ще зависи от позицията на новата американска администрация.“
Освен това Филипова заяви, че при „Тръмп 2.0“ отношенията между САЩ и Европа ще зависят от това дали континентът е готов да допринесе за американските интереси в Индо-тихоокеанския регион, като това включва предприемане на по-твърда позиция срещу Китай, ако иска да получи американска подкрепа срещу руското влияние.
Това би имало дисциплиниращ ефект върху европейските държави. Европейската комисия трудно постигна по-твърд курс срещу Китай, включително чрез налагането на мита срещу, произведените в Китай електромобили. Въпреки това отделните държави членки подкопават този процес. При новата администрация ще е много по-трудно за отделните европейски държави да провеждат самостоятелна политика спрямо Китай, защото тази страна е съперник на Запада.
Тя завърши, че при новата американска власт политици в център дясно като Джорджа Мелони и Виктор Орбан е възможно да имат по-голямо значение.
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването „В развитие“ може да гледате тук.