Според последни проучвания световният външен дълг скоро ще достигне 100 трилиона долара, а общия дълг в целия свят вече достигна 300 трилиона. Светът е натрупал огромни дългове през последните години. Това поставя под въпрос финансовата стабилност в световен мащаб. Затова Bloomberg TV Bulgaria попита водещи експерти какви ще са последствията от трупащия се световен дълг.
Има проблем с растящата планина от дълг, но този проблем редовно се надценява. Причината за това е, че живеем от векове в постоянна инфлация, която постоянно обезценява стойността на парите. Важно е да гледаме дълга спрямо БВП на страните. Когато погледнем тези данни, те не са толкова стряскащи, но са притеснителни. Въпреки устойчивата инфлация в годините, правителствата по света не успяват да укротят разходите си, за да използват инфлационната възможност да намаляват дълга спрямо икономиката. Виждаме прекомерни разходи и дефицити в много от разтитие икономики. Това, от което има нужда светът и всяка една демократично управляване страна е значително ограничаване на дела на държавата в икономиката, намаляване на държавните разходи и съкращаване на една голяма част от администрацията. Проблем с дълга има, но той не е толкова голям и не очаквам сериозна финансова криза. Трайното решение е намаляване на дела на държавата в икономиката.
Според последния доклад на МВФ общия световен дълг е 334 трилиона. На първо място трябва да си зададем въпроса доколко задлъжнялостта е новото нормално. Само за последното десетилетие тя нараства със 100 трилиона долара. Делят на дълга към БВП също расте сериозно. Това е съпроводено с изместване на паричните политики. Светът промени начина си на виждане за задлъжнялостта от нещо, което да е проблем на растежа до нещо, което да го стимулира. Виждаме го от всяка една криза от 2008 г. насам. Всяко едно затруднение е посрещнато с монетарни улеснения от централните банки. Това натрупване на дълг само по себе си не води до проблеми или притеснения. Още повече, че задлъжнялостта в света в момента е под нивото от второто тримесечие на 2021 г., когато надхвърли 360 трилиона долара. През 2022, 2023 и сега през 2024 г. съотношението дълг към БВП сериозно намалява, продиктувано от инфлацията. Следователно инфлационните процеси ще са водещи при регулацията. Комбинацията от действията на централните банки и инфлационните цикли, до което те водят, ще пренастроят икономиката, което не е непременно лошо. Не бих казал, че това нарастване на задлъжнялостта е непременно негативен икономически фактор. То просто е свързано с промените на начина на водене на икономика, която се установи през последните две десетилетия.
В световния дълг влизат не само дълга на правителствата, а и на частния сектор и домакинствата. Ако в изминалото десетилетие имахме рекордно ниски лихви и евтини кредити, това днес не е така. Затова не е случайно, че огромни пазари, движени от задлъжнялостта като имотния да се сриват в последната година и половина. Когато обаче говорим за правителствения дълг, има други неща, които трябва да се вземат предвид. Заблуда е да смятаме, че дълговата криза в Европа между 2009 и 2012 г. разреши проблема с големия дълг. В абсолютна стойност той е значително по-висок оттогава. И макар сега положението в някои държави да е по-розово, то е защото след рецесията, Европа отбеляза някакъв икономически растеж. От една страна днес правителствата рефинансират задълженията си при много по-високи лихви отколкото опреди десетилетие. Новият бюджетен дълг е значително по-скъп. Освен това трябва да имаме предвид, че всяко праителство по света има т.нар. „нефинансирани задължения“ – плащания, които правителствата обещават да извършат, но за които не се събират приходи. Опасността тук е тези нефинансирани задължения да се изстрелят, особено в период на рецесия, докато приходите останат на същото ниво или се свият. Това ще доведе до големи бюджетни дефицити, които се изплащат при по-висока лихва. Където централните банки могат да водят активна парична политика, тя е проинфлационна. Проблемът с дълга е сериозен, който светът и в частност Европа отново предстои да се изправят. „Решението“ го знаем – да печатаме пари да върнем икономиката в растеж, но това не е рецепта за икономически растеж, а за инфлация в дългосрочен план.
Не бих искал да чертая апокалиптична картина, но ще кажа няколко числа, които показват, че ситуацията е критична. Във Франция дългът към БВП е около 112%, в Италия е 140%, в Гърция – 170%, в САЩ – 125%, в Япония е 260%. Дълговете на най-развитите държави в света са неустойчиви. Към това трябва да добавим лошата демографска структура, тежки социални системи, нужда от допълнително въоръжаване и разходи за иновации и зелен преход. Нещата изглеждат в критично състояние. За да поддържаш такива дългове, трябва да нямаш лихвени разходи. Повишаването на лихвените проценти означава повишаване на лихвените разходи. Ако не се вземат спешни мерки от правителствата за ограничаване на бюджетни разходи, рискуваме експлодиране на финансовата система.
Зарежда се…