Средносрочните цели и структурните проблеми в България са рисковият фактор пред икономиката. Политическата нестабилност играе огромна роля, тъй като европейската интеграция на страната и пътят ѝ към еврозоната и Шенген, остават под въпрос. Това може да се окаже и върху кредитния рейтинг, а забавянето на интеграцията кара инвеститорите да са в режим на изчакване, това коментира Адриан Николов, Институт за пазарна икономика, в предаването "В развитие" с водещ Росен Стойчев. 

Възможно е да се види обединение на политическия фронт около водещите цели на България, докато те бъдат постигнати. Гостът смята, че ще видим и по-голяма предпазливост около бюджета, като дори и склонните към харчове партии ще трябва да намалят социалните плащания, тъй като страната е заплашена от бюджетна нестабилност, която ще се прояви във високи нива на дефицит. 

„Ръстът на публичния дълг не е проблематичен, стига той да е съчетан с голям икономически растеж. Ако се инвестира в инфраструктура, образование и повишаване на добавената стойност на икономиката. Но когато тези разходи отиват за крайно потребление, този тип дефицитно и дългово харчене не води до по-голям икономически растеж и съответно отежнява все повече и повече публичните финанси в бъдеще.“

Потенциалните чуждестранни инвеститори у нас са изправени пред много въпроси като: членството на страната в еврозоната и Шенген, бъдещето на плоския данък и демографската криза. Проблемът с демографията се дължи предимно на високата смъртност, докато има предложения за социални политики, насочени към повишаване на раждаемостта, то събеседникът смята, че те не дават нужните резултати.

Проблемът с образованието е належащ пред управляващите, като се вижда ясен спад в качеството и голямо разминаване между нивото на училищата в големите градове и по-малките населени места. Възможно е прилагането на механизъм, който да поощрява финансово училищата, които се справят по-добре и придават по-голяма добавена стойност. В момента учебните програми служат като ограничаващ фактор за учители и директори, докато засилване на децентрализацията на учебните институции ще подобри това.

В последните години се наблюдаваше пренебрегване на разходите за инфраструктура, за сметка на социалните харчове. Но развитието на инфраструктурата е по-добра дългосрочна политика, тъй като това ще позволи на работодателите да плащат по-високи заплати на работниците. Докато директните социални плащания по-лесно достигат до избирателите, имайки по-пряк, но краткотраен ефект.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да гледате тук.

Още по темата

При почти 100% обработени протоколи девет партии влизат в парламента

Румъния преструктурира икономиката си, докато България остава в миналото

Имаме голям проблем с икономическия растеж, прогресивният данък ще изгони инвеститорите

Днес правителството трябва да одобри новия размер на МРЗ