Нарастването минималната работна заплата (МРЗ) ще доведе до проблеми с рентабилността. Когато намалеят приходите, бизнесът търси рентабилност, а разходите за труд са точно това. Този процес изяжда работни места. Най-работещият модел за МРЗ е компромис между двете страни. Бизнесът се нуждае от въздух, но и профсъюзите са прави, че човек трябва да получава достойно заплащане за труда си. Това каза Людмил Стойчев, управляващ съдружник в CBN Pannoff, Stoytcheff & Co., в предаването „В развитие“ с водеща Вероника Денизова.

По данни на НСИ през 2023 г. в нефинансовия сектор имаме с 1,4% или около 30 000 повече разкрити нови работни места, но това е по-малко в сравнение с 2022 г. Събеседникът обяви 2021 г. като „най-тежката постпандемична година“, след като 173 000 души са излезли от пазара на труда.

Най-пострадала от това е тежката индустрия. Стойчев заявява, че енергетиката и минната промишленост са регистрирали 50 000 загубени работни места, а ръководителите на тези предприятия са негативно настроени спрямо растежа МРЗ и повишаващите се разходи за труд. Самият гост определя като „леко стряскащ“ 25-процентния ръст на разноските за труд в обществения сектор на фона на увеличение на БВП между 8% и 9%. Това води след себе си растящ дефицит, а на фона на това повишение излизат още хора, които искат корекция на доходите си.

МРЗ много рязко върви нагоре и не се съобразява нито с производителност, нито с инфлацията, нито с ръста на приходите. Това е политика на доходи – инвестицията в човешкия капитал е приоритет на държавата. Другата идея е на инвестиции в инфраструктура и те се сблъскват, защото парите са едни.

Според него частният бизнес е притиснат. За второто тримесечие на 2024 г., заплатите в частния сектор са пораснали със 17% на годишна база, а бизнесът прави жертви, като започва да обявява съкращаване на работни места. Людмил Стойчев каза, че бизнесът не може да издържи повече на двуцифрен ръст на заплатите и „границата е премината“.

Ако един завод затвори, това са между 30 и 50 млн. лв. във Фонд „Работна заплата".

За един от ключовите сектори за българската икономика – информационните и комуникационни технологии (ИКТ) – за третото тримесечие на 2024 ще има забавяне и намаляване на работната сила, но Стойчев подчерта, че на годишна база ще има ръст, макар и минимален. За тези проблеми той казва, че могат да се проследят още от миналата година, когато се е наблюдавало леко охлаждане на заплатите, които обаче започват от начално висока база. Въпреки това гостът отрече да имаме криза в сектора.

Криза можем да наречем, ако пазарът на труда падне с повече от 5%. Няма опасност от такъв сценарий. За последните 10 години виждаме, че само ИКТ е удвоил броя на позициите си.

Гостът определи ИКТ като „златна кокошка“ за държавата и каза, че 1000 работни места в ИТ сектора осигуряват 0,1% от БВП и призова държавата да го успокои.

Пренареждането на пазара на труда в последните няколко години вече променя облика на българска икономика. Нарастващата минимална работна заплата вече води до отлив на чуждестранните инвеститори, които назначават работници в индустриите с ниска добавена стойност, а големите експортни предприятия не могат да смогнат с увеличаващите се разходи за труд.

Людмил Стойчев обяви, че въпреки рекордните приходи в НОИ, средствата не достигат и ще се наложи вдигане на максималния осигурителен доход, но спорен него по-важното е с какъв процент ще се увеличи.

Въпреки това според него решаването на проблема с увеличаващата се МРЗ е компромис от бизнеса и работническите организации.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.

Още по темата

Ние имаме данъци на бедна, а разходи на по-заможна държава

Дългът трябва да подпомага икономическия растеж, а не социални придобивки

Д. Иванов: Политическата криза прави България неконкурентна