Бюджетът на България поражда все повече въпроси относно управлението на страната. Продължават сигналите за прекомерни разходи, които могат да попречат за постигане на целта от 3% дефицит. Bloomberg TV Bulgaria попита водещи експерти: "Има ли нужда от повишение на данъците в България и какви са вариантите за допълнителни постъпления в държавата?" Има различни мнения за бюджета през тази година. Някои експерти настояват, че той ще изпълни заложената цел от 3% дефицит, а други смятат, че многократно ще я надхвърли. 

 
Красен Станчев, икономист и основател на Института за пазарна икономика: "По-скоро има нужда от намаляване и то не в т.нар. прагове и ставки, а има нужда от по-добро отчитане на инвестициите по модел, който е приложен в Естония. Няма нужда от промяна в данъците, поради простата причина, че след големите промени в данъчната система от 2007-2008 година до сега фискът се справя много добре с всичко, което има като предизвикателство, независимо дали става дума за временни дефицити, кризи при формиране на дефицити като плащания при загубено арбитражно дело с "Атомстройекспорт" или загуби, свързани със спасяването на такива казуси като фалита на КТБ.

Бюджетът винаги би могъл да бъде балансиран при сегашната система и това балансиране се дължи на правилата въведени в управление на бюджета от 2012 до 2020 година. Това, от което има нужда в момента е намаляване на разходите. Тези разходи са не съвсем смислени, доста рискови и ако продължава така ще имаме криза, подобна на тази, която имахме през 2009 година. Тоест, висок бюджетен дефицит и отлагане на други неща, които са важни от рода на влизане в еврозоната".

 
Адриан Николов, Институт за пазарна икономика: "От една страна няма политическа партия, която да застане зад едно увеличаване на данъчното бреме в България, а от друга, това няма да реши трайно проблемите.

По-скоро има нужда от реорганизиране на разходната част на бюджета. Тоест, по начина, по който изглеждат в момента приходите, всичко върви в съответствие с представения миналата година средносрочен план. Това, което виждаме е едно доста добро представяне на преките данъци - събираемостта е много добра. 

Въпросът е какво ще правим средносрочно с ръста на разходите в бюджета, защото там се случва този голям дисбаланс, който виждаме в последните няколко месеца. 

Има нужда най-вече от реформи в разходната част, като много ясен пример са напоследък доста агресивната експанзия на някои разходи, които минаха през Парламента. Тоест, предимно в парламента се правеше бюджетната политика през периодите между изборите, които бяха доста кратки".

През последните няколко години разходите в държавата сериозно бяха завишени. Според доста експерти заложените идеи за повишаване на минималната работна заплата не отговарят на икономическата реалност. 

Левон Хампарцумян, финансист, председател на Българския форум на бизнес лидерите: "Не може непрекъснато да запълваме дупките на неефективни процеси и системи в държавното управление с нови данъци. Дори и да има нужда някъде в бъдеще да се вдигат данъците, то това може да се случи ако преди това или синхронно с него се вземат мерки системите, за които се плаща, да бъдат по-ефективни. Ние не сме доволни от начина, по който функционират системите. Не можем да продължим да пълним каца без дъно". 

 
Щерьо Ножаров, главен секретар на УНСС по бюджет и финанси и икономически съветник на БСК: "За повишаване на данъците говорим, когато имаме неефективна фискална политика. През 2013 година една голяма банка фалира. През 2020 година глобалната пандемия от Covid, която се случи също доведе до такъв дебат. Сега обаче какво се случва - нито имаме нова пандемия, нито имаме вътрешен шок. Икономиката даже към момента има стабилни показатели - икономически растеж с тенденция на покачване за следващите три години.

Освен това, когато се говори за увеличение на данъците, трябва да се има предвид, че данъците са инструмент на фискалната политика, но фискалната политика е политика. Тоест, първо имаме фискална система и след това чрез инструменти водим определена политика, която е насочена на някъде. А увеличението на данъците без конкретна цел, а просто за запълване на някакви бюджетни дупки, не е политика. А какво би било политика - ако виждаме, че частните инвестиции са много ниски (17%, вместо средно за ЕС: 23%), то трябва да си зададем въпроса как да ги стимулираме. Чрез увеличение на данъците бихме ли ги стимулирали? Не". 

Повечето експерти обаче смятат, че повишаването на данъците ще има сериозни последствия, когато говорим за привличането на външни инвестиции и реална събираемост. Настояват, че вноските на данъци значително са се повишили след въвеждането на плоския данък. 

 
Доброслав Димитров, председател на "Българската работодателска асоциация иновативни технологии": Има една мантра, че в България данъците са ниски, което не е вярно. Българският бюджет разпределя близо 41% от БВП. Така че по-скоро трябва да си зададем въпроса дали не са ни твърде високи данъците, а не дали трябва да се повишават. Реално страните около нас правят много по-добри политики, за да привличат инвеститори с бизнеси с висока добавена стойност и темата не трябва да бъде дали трябва да увеличаваме данъците, защото и 100% от нищо пак е нищо. Истинският въпрос е как да направим така, че да увеличим базата, от която данъците се взимат. Така, че тези 41%, които преразпределя бюджетът, да са 41% от една много по-голяма икономика. Заиграването с тази тема за увеличаване на данъците дългосрочно ще увреди интересите на България". 

Вижте във видеото целите коментари на въпросите в анкетата ни.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.

Още по темата

БСК: В Закона за ДДС се въвежда нова административна тежест за бизнеса

Цената на дефицита на България започва да става твърде висока

Народното събрание одобри предложението за изменение на Закона за държавния бюджет