Очевидно е, че ключови за избирателите в Европа и България са теми, които в най-големи степен касаят всекидневието на гражданите. Когато въпросите за икономическата сигурност, социалната защита и блага като образование и здравеопазване се превърнат в ключови, това означава, че има проблем. Това е липсващата социална държава. Отсъствието й вкарва гражданите в ситуация, в която те имат потребност от политическа защита отвъд невидимата ръка на пазара. Хората очакват конкретни политически действия за решаване на икономическите и социални въпроси – това е тенденция, която се забелязва от доста време. Свидетели сме на все по-голямо политизиране на тези проблеми. Това каза Страхил Делийски - политолог, в предаването „В развитие“ Bloomberg TV Bulgaria с водещ Вероника Денизова.
Това отваря голямата тема за смисъла на Европейския съюз. Ще се развива ли той в посока на политическо единство и политическо обединение, което води след себе си идеята за солидарност. Или ЕС ще избере да остане просто икономически съюз. Това са две различни неща. Например, Еврозоната е замислена като икономически инструмент, който ще доведе до политическа интеграция. Това обаче не се случи. Напротив, забелязваме точно обратния процес. Нужен е нов фокус- трябва да се проучи как различните форми на политическа интеграция биха довели до икономическа интеграция, а не обратното.
„Един път имаме фрагментиран Европейски парламент, а втори път имаме фрагментирани национални интереси в рамките на Европейския съвет“, коментира гостът. Типичен пример е приемането на Шенген в България и специфичното отношение на Австрия. Фрагментация има и вътре в различните европейски общества, което поставя много предизвикателства и въпроси пред пътя, по който се развива ЕС.
В България почти никой не коментира доклада на Марио Драги, а това е документ, който ще е в основата на развитието на ЕС през следващите няколко години. Този доклад поставя редица въпроси, които следва да са обект на политическа дискусия. Вместо партиите да се чудят с какво да занимават публиката, могат да се фокусират върху проблемите, изложени в доклада. България можеше да участва в политическото обсъждане на тези проблеми по време на тези избори, но за момента това не се случва.
„Крайнодесните партии печелят от липсата на доверие в европейските институции и политически процес“, категоричен е Делийски. Налага се внушението, че всички проблеми в ЕС са продукт на вражеска пропаганда. Политическият естаблишмънт отказва да разбере същността на недоверието към него. Тук идва крайната десница, която казва, че хората не живеят добре и после предлагат редица лесни решения и мишени – глобалисти, мигранти, малцинства и други. Липсата на лява политическа алтернатива, която да обясни на структурно равнище какви са причините хора да не живеят добре, това пространство остава за крайната десница. Не, защото крайната десница притежава много достойнства, а защото либералният естаблишмънт проявява слабост.
"Усещането, че политическите решения се взимат другаде, а не от хората, за които гласуваме, води до демитологизиране на демокрацията. Този процес е особено ярко изразен в България, което води до системно недоверие в политиците и институциите", отбеляза гостът.
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването „В развитие“ може да гледате тук.