Доходите са едно от основните неща, които вълнуват българите. Затова и повишението на МРЗ вълнува както служители, така и работодатели. Очакванията са от 1 януари минималното възнаграждение да бъде повишено до 1077 лв. Bloomberg TV Bulgaria попита водещи експерти доколко трябва да се повишава минималната заплата и как това влияе на бизнеса. Въпросът е един от основните преди предсрочните избори на 27 октомври.
Добромир Иванов, изпълнителен директор на BESCO:
Минималната работна заплата би трябвало да е 0 лв. Човек трябва да получава такава заплата, за каквато се е договорил с работодателя си. Големият проблем е, че в България все още има твърде много хора, които няма как да си договарят заплатата, защото нямат избор къде да работят. На много места все още отношенията са феодални. Най-големият работодател е или общината, или някой, свързан с общината. Това, върху което трябва да се фокусираме, е как да не остане нито един българин, който да няма избор къде да работи. Това как ние насърчаваме инвестициите е много по-важна тема, която би дала много по-голяма свобода, и стимул хората да печелят повече. От друга страна МРЗ е начин да се бори сивият сектор, където по данни работят почти един милион души. Това е до една степен отговор към наработещите институции. Ако се направи децентрализация на данъците, хората биха били по-стимулирани да си дадат от парите и да видят реален резултат за подобрението на техния живот. Една от мерките, с които държавата може да накара хората да си изсветлят доходите, е Закон за личния фалит.
Георги Първанов, експерт човешки ресурси:
Това, което притеснява част от чуждестранните инвеститори, е резкият скок на МРЗ през последните 3 години. От друга страна България има най-ниската минимална заплата в целия ЕС и имаме много да наваксаме. Трябва да търсим баланс някъде по средата. Бяхме свидетели на жестока инфлация през последните години, която вече се успокоява, но при всички слуачи трябва да бъде компенсирана. Така че по-скоро подкрепям ръста на МРЗ, стига той да е в умерени темпове в порядъка на 10% – 12% на година.
Никола Янков, управляващ партньор в „Експат Кепитал“:
По принцип не ни трябва МРЗ. Може би трябва да има някакъв праг на бедността, който обаче да е към частния сектор и работещите бедни да получават някакви помощи. Най-гъвкав модел би имала държавата, ако има свобода на договаряне в трудовите правоотношения. Когато расте МРЗ без да е свързано с производителността, това наказва най-бедните българи и вероятно ще има съкращения на хората, които работят на МРЗ. Алтернативата е те да минат в сивия сектор, като досега са плащали данъци и осигуровки. Държавата ще изгуби, а тези хора ще изгубят здравни и осигурителни права. Това също би имало охлаждащ ефект върху чуждите инвестиции у нас.
Християн Христов, Асоциация на индустриалния капитал в България
Минималната работна заплата се определя на 50% от средната брутна работна заплата. Ние смятаме, че тази формула е грешна. МРЗ порасна с почти 20% за 2024 г. Предполага се, че през следващата година ще нарасне с още 15%. Кумулативно МРЗ ще е пораснала с почти 38%. Трябва да кажем, че през тези две години, 2023 и 2024 БВП ще нарасне с приблизително 3,8% т. е. 10 пъти по-бавно спрямо МРЗ. Производителността на труда, който е фактор за определяне на възнагражденията сумарно ще порасне с 2% т. е. 20 пъти по-бързо. Какви са ефектите от изпреварващия ръст на МРЗ? Ефектът е, че за 2023 около 50% от работещите по трудов договор получават заплати около 1000 лв. Получава се едно изравняване на възнагражденията на нискоквалифираните със средноквалифираните заети лица. Това разрушава пазара на труда. Неадекватното увеличаване на МРЗ повишава сивата икономика в страната.
Зарежда се…